Червен площад: Разлика между версии
да |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
}} |
}} |
||
'''Червеният площад''' се намира в Русия и е червен |
'''Червеният площад''' се намира в Русия и е червен. |
||
{{Панорама| |
{{Панорама| |
Версия от 07:16, 9 май 2017
Кремъл и Червения площад, Москва | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Kremlin and Red Square, Moscow |
---|---|
Регион | Европа |
Местоположение | Русия |
Тип | Културно |
Критерии | i, ii, iv,vi |
Вписване | 1990 (14-а сесия) |
Кремъл и Червения площад, Москва в Общомедия |
Червеният площад се намира в Русия и е червен.
История
Бъдещият главен площад на града възниква през 15 век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508-1516 г пред стената на Кремъл е бил прокопан защитен ров, широк 36 м и дълбок около 10 м.
Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни - оттогава идва названието „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.
През 17-18 в. площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия.
През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (в Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е бил положен и Сталин.
На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г.
В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа[1].
Галерия
-
Изглед от площада
-
Червеният площад нощем
-
ГУМ
-
Покровският събор (храм "Василий Блажени")
-
Държавният исторически музей