Жоашен дю Беле: Разлика между версии
м robot Adding: it:Joachim du Bellay, tr:Joachim du Bellay |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
починал-място=[[Париж]], [[Франция]] |
||
}} |
}} |
||
[[Image:Joachim du Bellay.png|200px|left|thumb|Жоашен дю Беле]] |
|||
'''Жоашен дю Беле''' (на [[френски език|френски]] ''Joachim du Bellay'') е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[критика|критик]], член на [[Плеяда]]та. Неговата „''La Défense et illustration de la langue française''“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с [[ода|оди]], както и на първите любовни [[сонет]]и на френски език. |
'''Жоашен дю Беле''' (на [[френски език|френски]] ''Joachim du Bellay'') е [[Франция|френски]] [[поезия|поет]] и [[критика|критик]], член на [[Плеяда]]та. Неговата „''La Défense et illustration de la langue française''“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с [[ода|оди]], както и на първите любовни [[сонет]]и на френски език. |
||
Версия от 16:43, 31 януари 2007
| Жоашен дю Беле Joachim du Bellay | |
| френски поет | |
 | |
| Роден |
ок. 1522
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Света Богородица, Париж, Франция |
| Учил в | Университет на Поатие |
| Жоашен дю Беле в Общомедия | |
Жоашен дю Беле (на френски Joachim du Bellay) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Той учи право в Поатие и Париж. През 1549 публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 той заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония. Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560.
Библиография
- „La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
- „Antiquités de Rome“ (1558)
- „Regrets“ (1558)