Циганско градище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Unlinked: Тракийско светилище |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Циганско градище''' (до 29 юни 1942 г. ''Ченгене хисар'', до 27 април 1945 г. ''Грамада'')<ref>{{наименования|225}}</ref> е връх в [[Родопите]] на височина 1827 м и едноименно |
'''Циганско градище''' (до 29 юни 1942 г. ''Ченгене хисар'', до 27 април 1945 г. ''Грамада'')<ref>{{наименования|225}}</ref> е връх в [[Родопите]] на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище. |
||
Храмът е бил разположен на самата гранична бразда (62-ра гранична пирамида), като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Храмът, за който се предполага, че е бил посветен на бог [[Дионис]], е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча. |
Храмът е бил разположен на самата гранична бразда (62-ра гранична пирамида), като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Храмът, за който се предполага, че е бил посветен на бог [[Дионис]], е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча. |
Версия от 14:49, 3 август 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Циганско градище (до 29 юни 1942 г. Ченгене хисар, до 27 април 1945 г. Грамада)[1] е връх в Родопите на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище.
Храмът е бил разположен на самата гранична бразда (62-ра гранична пирамида), като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Храмът, за който се предполага, че е бил посветен на бог Дионис, е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча.
Историческата истина за светилището е претворена в легенда за Божествена кула (с която циганите искали да достигнат до Бог), която поради неразбирателство на построилите я хора се срутила. От тази легенда идва и името на местността „Циганско градище“, което е идентично и за българи и гърци (на гръцки върхът и местността са известни като Гифтокастро, което означава Цигански замък, Циганска крепост). По времето на Османската империя местността се е наричала „Ченгене хисар“, което отново ни връща към споменатата легенда.
Благодарение на факта, че се намира в гранична зона и районът около върха е бил сравнително защитен от човешка намеса, флората и фауната са изключително запазени и богати. В района на връх Циганско градище е най-голямата популация на цветето-ендемит Родопски крем, което е сред от причините местността да попадне в зоната „Натура-2000“ под обозначението BG0000372 съгласно Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС от 11/2006 г.
Източници
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 225.