Бедрена кост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[File:Gray244.png|мини|Бедрена кост]]
[[Файл:Gray244.png|мини|Бедрена кост]]
'''Бедрена кост''' ({{lang-la|femur, os femoris}}, нарича се често '''Фемур''') е най-дългата и най-силна тръбеста кост в [[скелет]]а на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща [[таз]]а с [[подбедрени кости|подбедрените кости]].
'''Бедрена кост''' ({{lang-la|femur, os femoris}}, нарича се често '''Фемур''') е най-дългата и най-силна тръбеста кост в [[скелет]]а на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща [[таз]]а с [[подбедрени кости|подбедрените кости]].


== Описание ==
== Описание ==
Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.<ref>Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 152-155</ref> На проксималния край се намира главата (''caput ossis femoris'') отделена от костта с шийка (''colum ossis femoris''). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на [[хълбочна става|хълбочната става]]. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (''trochanter''). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (''condylus medialis et lateralis'') разделени с трапчинка (''fossa intercondylaris''). Те влизат в образуването на [[колянна става|колянната става]].
Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.<ref>Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 152-155</ref> На проксималния край се намира главата (''caput ossis femoris'') отделена от костта с шийка (''colum ossis femoris''). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на [[хълбочна става|хълбочната става]]. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (''trochanter''). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (''condylus medialis et lateralis'') разделени с трапчинка (''fossa intercondylaris''). Те влизат в образуването на [[колянна става|колянната става]].


== Видови особености ==
== Видови особености ==
*При [[човек]]а -
* При [[човек]]а
*При [[говедо]]то - главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
* При [[говедо]]то главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
*При [[свиня]] - бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
* При [[свиня]] бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
*При [[кон]] - главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
* При [[кон]] главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
*При [[куче]] - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със [[сезамовидна кост|сезамовидни костици]].
* При [[куче]] - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със [[сезамовидна кост|сезамовидни костици]].
*При [[птици]]те - бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19</ref>
* При [[птици]]те бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:07, 8 ноември 2018

Бедрена кост

Бедрена кост (Шаблон:Lang-la, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща таза с подбедрените кости.

Описание

Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput ossis femoris) отделена от костта с шийка (colum ossis femoris). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на хълбочната става. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (trochanter). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (condylus medialis et lateralis) разделени с трапчинка (fossa intercondylaris). Те влизат в образуването на колянната става.

Видови особености

  • При човека
  • При говедото – главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
  • При свиня – бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
  • При кон – главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
  • При куче - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със сезамовидни костици.
  • При птиците – бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.[2]

Източници

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 152-155
  2. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19