Хинди: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
'''Хинди''' (हिन्दी) е [[Индоарийски езици|индоарийски език]], говорен от около 366 000 000 души в [[Индия]] и други страни. |
'''Хинди''' (हिन्दी) е [[Индоарийски езици|индоарийски език]], говорен от около 366 000 000 души в [[Индия]] и други страни. |
||
== История == |
|||
== Граматика == |
== Граматика == |
||
Езикът е със силно изразени аналитични черти. От 8-те падежа в [[санскрит]] само 2 падежа са останали в хинди, наричани "пряк падеж" и "косвен падеж", като вторият се използва (графично) с всички следлози (с изключение на следлога "ne", когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.) За разлика от повечето индоевропейски езици словоредът на хинди е S-O-V, а не S-V-O. |
Езикът е със силно изразени аналитични черти. От 8-те падежа в [[санскрит]] само 2 падежа са останали в хинди, наричани "пряк падеж" и "косвен падеж", като вторият се използва (графично) с всички следлози (с изключение на следлога "ne", когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.) За разлика от повечето индоевропейски езици словоредът на хинди е S-O-V, а не S-V-O. |
||
Хинди има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията „аспект“ на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на сказуемото. |
Хинди има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията „аспект“ на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на сказуемото. |
||
Езикът има двучленна именна категория „род“ |
Езикът има двучленна именна категория „род“ – мъжки и женски, съществителните имена се обособяват в 4 групи по този признак – 2 групи за имена от мъжки род и 2 групи за имена от женски род; във всеки от тези 2 случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Литература == |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 22:34, 22 ноември 2018
| Хинди हिन्दी | |
| Страна | Индия и други |
|---|---|
| Говорещи | 366 000 000 |
| Писменост | деванагари |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИндоарийскиЦентрални индоарийскиЗападни хиндиХиндустани Хинди | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Индия |
| Регулатор | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | hi |
| ISO 639-2 | hin |
| ISO 639-3 | hin |
| Хинди в Общомедия | |
Хинди (हिन्दी) е индоарийски език, говорен от около 366 000 000 души в Индия и други страни.
Граматика
Езикът е със силно изразени аналитични черти. От 8-те падежа в санскрит само 2 падежа са останали в хинди, наричани "пряк падеж" и "косвен падеж", като вторият се използва (графично) с всички следлози (с изключение на следлога "ne", когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.) За разлика от повечето индоевропейски езици словоредът на хинди е S-O-V, а не S-V-O.
Хинди има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията „аспект“ на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на сказуемото.
Езикът има двучленна именна категория „род“ – мъжки и женски, съществителните имена се обособяват в 4 групи по този признак – 2 групи за имена от мъжки род и 2 групи за имена от женски род; във всеки от тези 2 случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род.
Прилагателните имена в хинди се делят на 2 групи – изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното име по род и число.