Предание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:02, 14 април 2019

Преданията са текстове (обикновено наративни) от традиционната духовна култура на народите, които съхраняват историята на определен човешки колектив или обясняват появата на обект или явление и я препредават от поколение на поколение.

Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата истина и художествената измислица ^[1].

В Речника на българския език понятието „предание“ се определя така: „Разказ за някогашно събитие, случка или историческа личност, разказван и предаван между поколенията, който може да се е отдалечил от реалния факт и да е придобил фантастични елементи“. ^[2]

Източници и бележки

↑ „Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ (Литературни термини)
↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

[1] „Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ (Литературни термини)

[2] РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници}}
 '''Преданията''' са текстове (обикновено [[наратив]]ни) от традиционната духовна култура на [[народ]]ите, които съхраняват историята на определен човешки колектив или обясняват появата на обект или явление и я препредават от поколение на поколение.
-Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата [[истина]] и художествената [[измислица]].
+Преданието може да съобщава само един-единствен факт, без да го обяснява. Всичко, разказано в него, се представя като видяно и чуто от старите хора. То се възприема като безспорна истина, която трябва да бъде запазена и предадена на потомците. По този начин преданието се превръща в история на даден човешки колектив, в която са заличени границите между историческата [[истина]] и ''художествената измислица'' <ref>„Художествена измислица – основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.“ ([http://zamatura.eu/ezikova_kultura/Literaturni-termini/Hudojestvena-izmislica Литературни термини])</ref>.
+В ''Речника на българския език'' понятието „предание“ се определя така: „Разказ за някогашно събитие, случка или историческа личност, разказван и предаван между поколенията, който може да се е отдалечил от реалния факт и да е придобил фантастични елементи“. <ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК].</ref>
+== Източници и бележки ==
+<references />
 [[Категория:Фолклор]]