Винченцо Вукович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
м Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang)
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


'''Винченцо Вукович''' ({{lang|sr|Вићенцо Вуковић}}, {{lang|la|Vincenzo della Vecchia}}) е [[Венецианска република|венециански]] [[издател]] и [[печатар]] от [[сърби|сръбски]] произход.
'''Винченцо Вукович''' ({{lang|sr|Вићенцо Вуковић}}; {{lang|la|Vincenzo della Vecchia}}) е [[Венецианска република|венециански]] [[издател]] и [[печатар]] от [[сърби|сръбски]] произход.


Той е син на [[Божидар Вукович]], който в края на XV век се установява във [[Венеция]], бягайки от превзетата от [[Османска империя|османците]] [[Подгорица]], и основава успешна печатница и издателство. След смъртта на баща си през 1539 година Винченцо дълго време преиздава негови успешни публикации, сред които е „Житие на света [[Петка Българска]]“ - през 1547 г. [[палеотип]] и още един път през 1560 г.<ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> През 1566 г. книжовникът [[Яков Крайков]] отпечатва при Вукович своя „[[Часослов]]“,<ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> а през 1571 година Яков Крайков отново наема неговата печатна машина.
Той е син на [[Божидар Вукович]], който в края на XV век се установява във [[Венеция]], бягайки от превзетата от [[Османска империя|османците]] [[Подгорица]], и основава успешна печатница и издателство. След смъртта на баща си през 1539 година Винченцо дълго време преиздава негови успешни публикации, сред които е „Житие на света [[Петка Българска]]“ - през 1547 г. [[палеотип]] и още един път през 1560 г.<ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> През 1566 г. книжовникът [[Яков Крайков]] отпечатва при Вукович своя „[[Часослов]]“,<ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> а през 1571 година Яков Крайков отново наема неговата печатна машина.

Версия от 21:13, 2 юни 2019

Винченцо Вукович
Vincenzo della Vecchia
венециански издател
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1566 г.
Семейство
БащаБожидар Вукович

Винченцо Вукович (на сръбски: Вићенцо Вуковић; на латински: Vincenzo della Vecchia) е венециански издател и печатар от сръбски произход.

Той е син на Божидар Вукович, който в края на XV век се установява във Венеция, бягайки от превзетата от османците Подгорица, и основава успешна печатница и издателство. След смъртта на баща си през 1539 година Винченцо дълго време преиздава негови успешни публикации, сред които е „Житие на света Петка Българска“ - през 1547 г. палеотип и още един път през 1560 г.[1] През 1566 г. книжовникът Яков Крайков отпечатва при Вукович своя „Часослов“,[2] а през 1571 година Яков Крайков отново наема неговата печатна машина.

Виченцо Вукович се представя за потомък на Константин Велики[3] и претендира за титлата „деспот на Сърбия“ (Servie Despot). Има дъщеря с името Юстина, която се интегрира във венецианската градска аристокрация.

Източници

  1. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
  2. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
  3. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.