Нефертити: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 41: Ред 41:
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между [[1907]] – [[1914]] г. под ръководството на [[археолог]]а [[Людвик Борхарт]]. Скулптурата е открита на 6 декември [[1912]] г.<ref>[http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm www.nofretete-geht-auf-reisen.de]</ref> в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен [[скулптор]] [[Тутмес|Тутмос]].
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между [[1907]] – [[1914]] г. под ръководството на [[археолог]]а [[Людвик Борхарт]]. Скулптурата е открита на 6 декември [[1912]] г.<ref>[http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm www.nofretete-geht-auf-reisen.de]</ref> в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен [[скулптор]] [[Тутмес|Тутмос]].


Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).


По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.

Версия от 12:12, 6 февруари 2020

Нефертити
<
X1
N35
N5
M17F35F35F35F35M18X1
Z4
B1
>
Бюст на Нефертити
Управление1353 – 1336 г. пр.н.е. или
1351 – 1334 г. пр.н.е.
Лични данни
Родена
около 1370 г. пр.н.е.
Починала
около 1330 г. пр.н.е. (40 г.)
Пълно имеНефернеферуатен Нефертити
Семейство
ДинастияОсемнадесета династия на Древен Египет
БракЕхнатон
Нефертити в Общомедия

Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.

Биография

Има множество версии за произхода на Нефертити. Най-често приеманата е, че тя е дъщеря на придворния министър и, след смъртта на Нефертити фараон, Ай и неговата жена. Смята се, че е имала сестра на име Мутноджмет. [1]. Друга теория предполага, че Нефертити е дъщеря на цар на Митани. Първото ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговия син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанкамон.

Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкаре и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанкамон.

Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907 – 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[2] в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.

Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).

По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.

През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.

Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.

Нефертити е била мащеха на Тутанкамон (Тутанхамон). Според нови изследвания е възникнал конфликт между Анхесенамон и съпруга ѝ. За да се възстанови мирът в Египет е трябвало Нефертити да се омъжи за Тутанхамон.

Източници

Библиография

  • Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
  • Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.