Странджанско бясно дърво
| Странджанско бясно дърво | ||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||||
| Странджанско бясно дърво в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Странджанско бясно дърво (Daphne pontica) е вечнозелен храст от семейство Тимелееви. В България е реликтен и застрашен вид, включен в Червената книга на България и Закона за биологичното рзнообразие.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Достига височина до 50 – 100 cm. Клоните му са разперени. Листата са обратнояйцевидни, малко по-дълги, отколкото широки. Цветовете му са жълтеникавозелени, разположени по двойки на общи дръжки. Те са голи и събрани в скъсени щитовидни съцветия върху едногодишни клонки. Чашелистчетата са яйцевидни и заострени. Плодът е яйцевиден с черна костилка. Цъфти през април – май и узрява през юни – август. Размножава се със семена.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Турция, по брега на Черно море и в Кавказ. В България е разпространен в Странджа на височина между 50 до 700 m.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Червена книга на Република България. Странджанско бясно дърво. Посетен на 10 октомври 2021
|