Сокай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сукай)
Сокай от края на XIX век от Дебърско. Национален исторически музей

Сокаят или соклето е български женски невестински накит за глава от българската традиционна носия. Сокаите са високохудожествени творби на традиционното българско изкуство. Сокаите са два основни типа и няколко варианта.[1][2]

Източнобългарски вариант[редактиране | редактиране на кода]

Характерен е за Търновско, Тревненско, Габровско, Севлиевско и Ловешко. Известен е с имената сокай и сокайче. Възстановен е по запазени оригинални съставни части в края на XIX в. Бива месал с ажурна шевица, с геометрични или растителни мотиви и родово-племенни знаци в композициите; затворен обръч с цветни емайлни петна или цветни стъклени едри зърна; елипсовидна дъска с дупка и множество висящи над ушите накити от ситни сребърни монети, мъниста и други. Ловешкият вариант е по-скромен, но повсеместно е забранен от църковните и турските власти, тъй като жените наподобяват търновските болярки.[1]

Западнобългарски вариант[редактиране | редактиране на кода]

Характерен е за Битолско, Ресенско, Дебърско и други части. Известен е с имената сокай и сокле. Той е едносъставен. Представлява широко правоъгълно парче ленен плат, което е плътно извезано с коприна или вълна, с много ресни в долния край, раковини и ситни сребърни монети по него. Горният му край образува качулка, която се поставя върху главата. Той покрива гърба на жената – от главата до под кръста. Към този вариант се отнасят и невестинските накити в Дупнишко, Самоковско и Софийско. Някои от тях са със странен характер от XV – XVII век.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 34.
  2. РБЕ