С. Лициний (трибун 138 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

С. или Секст Лициний (S. (Sextus) Licinius) е политик на Римската република през втората половина на 2 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Лицинии.

През 138 пр.н.е. той е народен трибун заедно с Гай Куриаций. Тази година консули са Публий Корнелий Сципион Назика Серапион и Децим Юний Брут Калаик. Двамата трибуни забраняват на консулите да правят изключения при събирането на войска за битките в Испания. По тяхна заповед двамата консули са за кратко затворени, но народът постига тяхното освобождаване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Thomas Robert Shannon Broughton: The Magistrates of the Roman Republic, New York 1951-1986
  • Giovanni Niccolini: I fasti dei tributi della plebe, Mailand 1934
  • Цицерон, (de legibus 3, 20) nennt nur den Volkstribunen C. Curatius namentlich; die lange bekannte Livius-Epitome (periochae 55) führt keine Namen an; die in Oxyrhynchos aufgefundene Epitome bietet in ihrer Zusammenfassung von Livius’ 55. Buch an einer stark zerstörten Stelle als den Namen des zweiten Volkstribunen S. Licinius, wobei aber die Entzifferung des Praenomens (S. für Sextus) unsicher bleibt und vom Althistoriker Friedrich Münzer (Licinius 2), in: RE XIII 1, Sp. 216) für unwahrscheinlich gehalten wird, so dass nur feststeht, dass es sich dabei um einen Licinier handelte.