Тайпинско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Държавата на тайпините на картата на Цински Китай (1854 г.)

Тайпинското въстание (18501864) е селска война в Китай против манджурското управление на империята Цин.

Лидер на въстанието е християнина Хун Сюцюан, който обявява създаването на Тайпинското Небесно Царство — независима китайска държава, съществуваща паралелно с манджурската империя Цин.

Самото название «Тайпин» означава «Велико Спокойствие» и произлиза от раннодаосиската школа Тайпиндао (太平道) от времето на Ханската империя, като наименованието се родее с цяла серия управленски девизи от периода 3-14 век (zh:太平).

Тайпинската държава възниква на ограничена територия в Южен Китай, и обединява под юрисдикцията си около 30 милиона поданици. Тайпините се опитват да въведат редица радикални за традиционното китайско общество социални преобразувания, включително замяната на традиционните китайски религиозни вярвания със специфично «християнство», поради и което Хун Сюцюан се обявява за по-малък брат на Иисус Христос. Тайпините по евангелски тертип се наричат «дългокоси», заради което пък са взети на подбив от останалия манджурски китайски Цин, който ги наричал "дългокосите бандити".

Тайпинското въстание е едно от многото местни китайски селски въстания в империята Цин, което също и подобно на тях се обявява срещу манджурската властваща династия, с тази разлика, че успява да овладее големите градове Нанкин и Ухан, спечелвайки и подкрепата на Шанхай, което позволява на тайпините да организират и предприемат поход към Пекин.

В крайна сметка цинската императорска армия, с подкрепата на англичани и французи, успява да подави въстанието. Жертвите по различни оценки варират от 20 до 30 милиона души. Мао Цзедун приемал тайпините като революционери и борци герои срещу съществуващата корумпирана феодална система на управление в Цински Китай.

Тайпините се обявяват за равноправна и взаимоизгодна международна търговия на Китай с останалия свят, и най-важното - срещу продължаващата с британско опекунство - опиумна търговия в страната.

Първоначално Англия, Франция и САЩ заемат изчаквателна позиция, като реакция на въстанието, обявявайки неутралитет, и мъчейки се да изкопчат привилигии от китайските размирици. В крайна сметка, под предлог на възникналия инцидент с «Arrow», Великобритания, а после и Франция, обявяват на Китай т.нар. втора опиумна война в защита на свободната търговия в страната с опиум.

Източници[редактиране | edit source]