Талмудически академии във Вавилония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Талмудическите академии във Вавилония се свързват предимно с гаоните и създаването на Вавилонския Талмуд, т.е. с периода от около 589 до 1038 г. или по еврейския календар от 4349 до 4798 г.

Съставянето на Вавилонския Талмуд е започнато Рав Аши и Равина около 550 г., двамата водачи на еврейската общност във Вавилония по това време. Този исторически момент от гледна точка на история на правото е изключително преломен, тъй като малко преди това време е забранено от Юстиниан Велики тълкуването на Корпус юрис цивилис с цел да не бъде изкривяван, т.е. деформиран смисъла на закона. Точно обратното се случва по това време във Вавилония с еврейското право - редакторската работа от савораите по текста на Вавилонския Талмуд продължава през следващите 250 години и същия достига окончателната си форма около 700 г. [1]

Двете най-известните академии по талмудизъм са били разположени във вавилонските градове Сура и Пумбедита. Сурската отначало е доминираща, но по времето на гаоните с техните респонси, на преден план излиза тази в Пумбедита, която се счита и за най-авторитетната в света. [2] Основните йешива училища са също две и се намират във вавилонските градове Неардея и Мауза.

За евреите в периода на късната античност и ранното средновековие, йешива училищата заменят функцията на Синедриона, като съветнически орган на еврейските религиозни власти. Академиите са създадени по времето на Сасанидите и са били разположени не далеч от сасанидската столица Ктезифон, който по онова време е най-големият град в света. [3] Талмудиските академии просъществуват още четиристотин години под властта на Арабския халифат след завладяването на Персия през 7 век.

Значението на академиите за развитието и историята на юдаизма е огромно. На практика те изпълняват ролята на трансмисия по отношение на античното юдейско наследство към средновековието и новото време. Мястото им не е случайно. Вавилонският плен е отключващият момент за възникването на юдаизма, а Вавилония е мястото на възникването му.

Първият гаон в Сура встъпва в длъжност в 609 г., а последния през 1034 г, като през 1040 г. престава живота на Талмудическите Академии. Гаонският период в историята на юдаизма обхваща почти 450 години. Стоящите начело на двете големи равински колегии в Сура и Пумбедита са общопризнати по онова време духовни водачи на световната еврейска общност. Екзилархът е светска длъжност.

По всяка вероятност оттук се изпращат мисионери в Хазария за нейната юдаизация по времето на Булан. Наследниците по последния гаон се спасяват с бягство в далечна Гранада, където зла участ застига местната еврейска общност - погромът от 1066 г. (виж и хазарска кореспонденция)[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Периодът на възникване на юдаизма като религия е изцяло свързан с Вавилония. Оттук тръгват мисиите на Неемия и Ездра към Светите земи. Основно средище на вавилонския юдаизъм е Неардея. Смята се, че в Неардея е построена първата синагога по времето на един от последните юдейски царе - Йехония. В Хузал е имало друга синагога, чийто останки могат да се видят и днес, в която се счита, че е била Академията на Ездра, т.е. вероятно в нея е заседавала Голямата асамблея.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

В периода след като император Адриан срива окончателно Йерусалим превръщайки го в римски град, най-вече вавилонските училища и школи спомагат на юдаизма да продължи съществуването си като религия. Годината 219 от новата ера бележи онази епоха, сложила началото на едно ново движение в вавилонския юдаизъм и въобще въобще в историята на юдаизма, а именно на доминиращата роля на Вавилонските училища и школи в изучаването и тълкуването на Тората след съставянето на Мишната. Тази роля продължава цели осем века в периода след зугота. Може би копирайки двойките равини от предходното време има и две талмудически академии с две училища йешива във Вавилония.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

Начело на двойките вавилонски талмудически центрове по времето на гаоните с респонсите са Рош Метибта и Рош Йешива. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. виж Халаха.
  2. cf. Louis Ginzberg in Geonica.
  3. Rosenberg, Matt T.. Largest Cities Through History. // about.com, 2007.
  4. The Jewish Encyclopedia, Vol. 6. Funk & Wagnalls, 1925. с. 492.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Времеви показател на вавилонските талмудически центрове в историята на юдаизма