Темната дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пещерата Темната дупка при Лакатник. За други значения вижте Темната дупка (пояснение).

Темната дупка
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.0887° с. ш. 23.3869° и. д.
Локация Лакатнишките скали
Стара планина, България
Дължина 5 600 m
Природна забележителност
„Темната дупка“
природна забележителност в България
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.0887° с. ш. 23.3869° и. д.
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град село Миланово
село Лакатник
Община Своге
Област София
Данни
Площ 1.0 хектара
Създаден 10 октомври 1962

„Темната дупка“ е името на пещера в Стара планина, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

"Темната дупка"

ИПещерата се намира край гара Лакатник северозападно от гарата на левия бряг на р.Искър на 27м над нейното ниво в стената на скален венец на югоизточния склон на Козница планина. Образувана в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала. Първото известно посещение е от 1912г, когато Ив.Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на 150м са публикувани 1915г от Жеко Радев. Изследванията се продължават от инж.П.Петров, И.Нинчовски, М.Войнягов, П.Енглиш, И.Първанов в периода 1921-1926г, които картират около 1км галерии. Пълно и точно описание е публикувано през 1936 г. Прекартирана през 1948г по време на Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов", когато се откриват СЗ части. Група спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата, като през 1958г дължината нараства на 3,200м. Проучванията продължават през 1971г от "Черни връх" София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането бе започнато от Петър Трантеев - Хера, продължено от Петър Петров - Пумата и Петър Делчев - профили. Картата бе направена почти до края, като най-трудната част беше във "Фурната", където оставаха около 300 метра, за да се довърши. За съжаление целия този гигантски труд се загуби със смъртта на Хера и заминаването на Пумата във Франция. От 1991г колектив софийски спелеолози под ръководството на инж.Ясен Вучков от "Черни връх" и Кирил Данаилов от "Хеликтит" София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата. През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлязоха 240м в сифон и достигнаха дълбочина -20м в края на пещерата. Представлява система от 2 основни галерии с прилежащи части. По-дълга е североизточната част на пещерата - 800м по главната ос, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с прeобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерията в западно-северозападна посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710м. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата. Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне Жековото езеро. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към дясната страна, мине под прочутия Чатал, покрай Изворчето, а от следващата Ниска зала вземе най-долния широк ход към Езерото. От отворите по дъното му извира подземната река, която по тесен проход в западна посока минава под Новата галерия и някъде под Напречната завива към извора Житолюб. От Ниската зала ляво отклонение води по Пясъчната галерия, като вдясно остава Фурната. Там има едно малко изкачване и се тръгва в лявата страна на Развалините до Водопада. Срещу течението трябва да се мине през втория водопад - Пръскалото и по водната галерия да се върви нагоре. Първият водопад потъва в дълбочина, сифонира и през Скритото езеро попада в отворите на Жековото езеро. По водната галерия не след много се достига до раздвояването й и същевременно до съединяването й с Павираната, която е всъщност пътят ,от Чатала. Раздвояването скоро свършва, както и площадката, по която до този момент става движението. Налага се слизане в самата вода, която тук идва отляво (при високи води тук не е безопасно!). Продължава се по суха галерия. След около 50 м галерията отново се раздвоява: лявото разклонение води към езерата Ниското, Академик Буреш и Мрачното. На края на Мрачното езеро има сифон, от който извира цялото количество вода на пещерата. Езерата са свързани с прагове и имат дълбочина до 3 м. Дясното разклонение (от Наковалните) води през две срутвания (второто често заблуждава преминаващите - трябва да се изкачи още в началото) към извънредно глинеста галерияу Вляво остава Пешовата яма, чието водно огледало е свързано със сифона на Мрачното езеро. Напред е Първанов бунар, а след него езерата Пепи. Едното от тях (второто) е под ъгъл. След него галерията продължава все така кална и след нов завой достига до дълбокото Радево езеро. В цепнатините над езерото може да се проникне в най-високата - крайната галерия на пещерата. След ез.Бригадно, което е плитко, се стига до плътно срутване. Водата идва тук изпод дясната. стена и се губи под лявата. Това място се намира на 767 м от входа. Лявата основна галерия на пещерата започва още по пътя за Жековото езеро, минава през малки тесни езера и след тях се свързва с галерията, идваща от Фурната, после минава под Развалините (има слухова връзка!) и чак тогава става значително по-висока. При голяма вода преливащите води на Жековото езеро текат по тази галерия, иначе те са под нея. Високите води се губят в Банята в нисък сифон. Основната галерия от входа на Банята леко се издига нагоре и води към Изворната галерия, където в ляво се вижда да извира вода от тесен канал на стената. Вдясно ниско на около 5 м през тесни процепи се чува шумът на подземната река, идваща от Жековото езеро. Изворната галерия завършва сляпо с кладенец, пълен с вода. Близо до изворчето вляво по блоковете на срутен под на горна галерия се излиза в отначало каньоновидна, а после съвсем ниска галерия. Около 80м тук трябва да се пълзи, после се излизаотново на основната диаклаза, която има дълбочина около 12м. Движението става по издадени части в горната част на пропастта, докато се стигне до Напречната. По средата й има кладенец, чието ниво е същото, както и на кладенеца на Изворната галерия. По Напречната може да се мине към първото езеро в Новата - ез.Вики, после по тесен и нисък проход трябва да се премине Дългото езеро (само с газене), до него е Езерото на дружбата - късо, но дълбоко. Отново ниска галерия и се стига до Синята зала. Тук е истинска плетеница от блокове, тесни канали и проходи. Някъде вляво остава един скрит проход, по чиито дълбоки с тънки остри прегради синтрови езера може да се стигне до Езерото с лилията. То се минава почти по корем, защото сводът е нисък. Следва преминаване върху паднали блокове и се излиза на широка и висока галерия, която е извънредно красива за мащабите и украсата на Темната дупка. Дебели синтрови прегради, червеникави и кафяви образувания има тук навсякъде. Двата края на тази галерия - Трапезарията, са срутени подове на горни галерии. Долният край е много опасен с надвисналите си блокове. Тук е другата крайна точка на Темната дупка. Новите части представляват успоредна галерия на главната галерия от езеро "Пепи" до "Кубаните". В тях има две характерни места - "Пресата", откъдето идва водата и блокажа на около 80м от пресата. Това са единствените места в които се долавя слабо течение към тавана на кубето над блокажа. След блокажа галерията се разклонява на три. Лявата отива към красивите части, напред продължава друга към кални кладенци (откъдето идва течението) и възходяща галерия, а вдясно почти под прав ъгъл къса 50-60 м възходяща галерия, завършваща с огромен калцитен натек с видима дебелина около 50см, явно запушена от него. Споменатите галерии са възходящи и пресечената им точка е блокажа, течението се стреми към кубето на блокажа и следователно това е мястото, където е възможно да има продължение. Друго интересно, но може би неперспективно място е в началото на главната галерия след началните тесняци, където според "хеликтитци" галерията завършва с комин! Фауната е богата: 17 троглобионта-чeрвеят Haplotaxis bureschi, водните охлюви-Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi, нисшите ракообразни Pseudocandona eremita, Speocyclops infernus и Diacyclops clandestinus, мокриците Bureschia bulgarica и Protelsonia lakatnicensis, мамареца Niphargus bureschi, скрипята Lithobius lakatnicensis, стоножката Typhloiulus bureschi, сенокосците Paranemastoma (Buresiolla) bureschi и Paralola buresi, колемболата Pseudosinella duodecimocellata, диплурите Plusiocampa bureschi и P. rauseri, бръмбарите Pheggomisetes globiceps lakatnicensis и Duvalius papasoffi. Пещерата е "училището" на софийските пещерняци. Бе направен неуспешен опит за осветяване на долния етаж, след което кабелите бяха разграбени. Има врата, която засега не се заключва.

Прилепите в пещера Темната дупка[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ПЗ „Пещерата Темната дупка“. Посетен на 19 юни 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]