Теоретична механика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теоретичната механика е наука разглеждаща механичните движения и взаимодействия между идеални твърди тела.

Във физиката под теоретична механика се разбира една от частите на теоретичната физика изучаваща математически методи от класическата механика и алтернативно приложение на законите на Нютон - аналитична механика. В това число се включват методи основани на уравнения на Лагранж, уравнения на Хамилтън-Якоби и други.

В техническите науки под теоретична механика се разбира набор от физико-математически методи, които облекчават проектирането на механизми, съоръжения, летателни апарати и други (т.нар. приложна или инженерна механика).

В зависимост от разглежданите задачи теоретичната механика може да се раздели на статика, кинематика и динамика.

Теоретическата механика разглежда не само реални материални обекти, но и модели. Такива модели са:

  • материални точки и системи материални точки;
  • абсолютно твърди тела и системи твърди тела;
  • деформируеми твърди среди.

Материални обекти[редактиране | edit source]

  1. Точка - тяло, чието свойство (протяжност) е несъществено за клас задачи.
  2. Материална система - система от точки, движението на всяка една от които зависи от движението на всички останали елементи на системата.