Теория за рационалния избор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теория за рационалния избор, също известна като теория на рационалното действие, е рамка на разбирането и често формалното моделиране на социалното и икономическо поведение. Това е често доминантната теоретична парадигма в микроикономиката. Тя е също централна за модерната политология и е използвана от учените в други дисциплини като социология и философия.

В Теорията за рационалния избор „рационалността“ означава, че някой действа така че да балансира разходите по отношение на печалбите, така че да достигне до максимално превъзходство [1], независимо дали това ще е да целунеш някого или нещо друго. В теорията за рационалния избор всички решения, щури или напълно нормални, са постулирани като мимикриращи един такъв рационален процес на избор, решение и действие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милтън Фридман (1953), Есета по позитивна икономика (Milton Friedman, Essays in Positive Economics), стр. 15, 22, 31
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rational choice theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​