Терминологизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Терминологизацията и детерминологизацията представляват двата аспекта на взаимодействието (като процес) и на взаимоотношението (като резултат от този процес) между терминологичната и общоупотребимата лексика в рамките на единния книжовен език.

Терминологичната лексика представлява „Съвкупността от термините, терминоелементите и образуваните от тях думи и словосъчетания“ (ТРХН: 439), като под термин разбираме „Дума или словосъчетание, с които се назовават точно определени понятия от областта на науката, техниката, икономиката, стопанството, изкуството, обществено-политическия живот и др. професионални сфери“ (ТРХН: 436), а под терминоелемент – „Всяка значеща единица в състава на термина“ (ТРХН: 437 – 438)., като напр. дума в състава на термин – словосъчетание или корен /основа в състава на термин – производна или сложна дума.

Под терминологизация разбираме „Преосмисляне на отделни общоупотребими думи за нуждите на научното познание, в резултат от което те започват да функционират като термини“ (Попова 1985; ТРХН: 439). Терминологизацията представлява семантична деривация, при която на название от общоупотребимата лексика се дава ново терминологично значение.

Разновидност на терминологизирането е ползването на евфемизъм вместо думата, която би прилягала на желаното понятие.

Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

Думи, първоначално предназначени за евфемизми, могат да загубят евфемистичната си стойност, придобивайки отрицателното значение на думите, които заместват. В някои случаи могат да се използват подигравателно и да станат дисфемизми.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Съавторство в: Терминологично-енциклопедичен речник по обществено-политически науки. Авт.: М. Попова, С. Колковска, М. Симеонова, Б. Попов, Е. Петкова, Кр. Симеонова, А. Христова. С., изд. „Наука и изкуство“, 2012, 526 стр. – съставителство на част от статиите по история.
  • М. Попова, Б. Попов, Е. Петкова, К. Симеонова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. София. Изд. „Наука и изкуство“. 2007, 497 стр. – съставителство на термините по изкуствознание.
  • М. Попова, С. Колковска, Г. Димитрова, А. Христова, Е. Петкова. Терминологичен речник по природни науки. София. Изд. „Наука и изкуство“. 2006, 462 стр. – съставителство на част от термините по биология.
  • Петкова, Е. Взаимоотношение между терминологична и общоупотребима лексика. София, „Скала принт“, 2013, 329 с.
  • Петкова, Е. Видове електронни терминологични ресурси и възможности за тяхната употреба. – В: 70 години българска академична лексикография. С., АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 329 – 334.
  • Stoykova, V. and Petkova, Е. Automatic Extraction of Mathematical Terms for Precalculus. In: A. Karahoca and S. Kanbul (eds.) 2012. Procedia Technology, vol. 1, Elsevier, рр. 464 – 468.
  • Петкова, Е. Специфични особености на терминологичното значение. – В: „Магията на думите“. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова – Цветкова. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 195 – 202.
  • Петкова, Е., К. Симеонова. Мария Попова – етапни постижения в развитието на българската терминологична наука. – В: Многообразие в единството, София, Издание на Съюза на учените в България, 2011, кн. 1, с. 74 – 78.
  • Петкова, Е. Терминологията и терминографията в Института за български език. – В: Списание на БАН, София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012, кн. 6, с. 50 – 53.
  • Петкова, Е. Особености при използването на информационни технологии в терминологията. – В: Многообразие в единството Издание на Съюза на учените в България, София, 2012, кн. 1.
  • Петкова, Е. Термини думи, получени от названия на животни. – В: Многообразие в единството, Издание на Съюза на учените в България, София, 2011, кн. 1, с. 100 – 104.
  • Петкова, Е. Терминологизация – значение и дефиниция. – В: Многообразие в единството, Издание на Съюза на учените в България, София, 2011, кн. 2, с. 88 – 92.
  • Петкова, Е. Терминологизация, детерминологизация и ретерминологизация. – В: Сп. „Многообразие в единството“ (сборник доклади от конференцията на Съюза на учените „Развитие и креативност“, София, 30 ноември 2009 г.). Издание на Съюза на учените в България. София, 2010, с. 50 – 55.
  • Петкова, Е. Някои случаи на терминологизация чрез метонимия. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19 – 20 октомври 2009 г. ИК „Знак ’94., Велико Търново, 2010, с. 407 – 415.
  • Петкова, Е. Мотивационните признаци ‘свойство’ и ‘качество’ при терминологизацията чрез метафора. – В: Лексикографски преглед. Издание на Българското лексикографско дружество. 2009, № 9, с. 74 – 82.
  • Петкова, Е. Признакът ‘функция’ като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – В: Жарчысы вестник Кыргызского национального университета им. Жусупа Баласагына. Бишкек. Изд. КНУ. 2008, сер. 1(6), вып. 2 (1 – 5, внепл.), с. 37 – 42.
  • Петкова, Е. Признакът ‘форма’ като мотивационен признак при терминологизацията чрез метафора. – В: Научни приноси в памет на проф. Константин Попов. В. Търново. ИК „Знак 94“. 2007, с. 98 – 103.
  • Петкова, Е. Структурна характеристика на терминологизацията в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. В. Търново. ИК „Знак 94“. 2007, с. 323 – 331.
  • Петкова, Е. Взаимоотношение между основни географски термини и общоупотребими думи с еднаква звукова форма. – В: Български език. София. ИК „Емас“. 2005, кн. 1, с. 81 – 91.