Термореактивен полимер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Термореактивен полимер или реактопласт е полимер, който е преработен чрез необратима химическа реакция, водеща до образуване на нетопящ се и неразтворим материал.[1] Втвърдяването настъпва чрез нагряване или подходящо облъчване и може да бъде подпомагано от високо налягане или катализатор. Реактопластите се образуват от химически реакции, които създават дълги кръстосани връзки между полимерните вериги, като по този начин се съставя нетопима и неразтворима полимерна мрежа.

Началният материал за направата на реактопласт обикновено е дуктилен или течен преди втвърдяване и често трябва да бъде излят в крайната си форма. Може да бъде използван и като лепило. Веднъж втвърден, реактопластът не може да бъде разтопен, за разлика от термопласта, който може да бъде оформян чрез топене или натиск.

Фенолни, амино и фуранови смоли се втвърдяват чрез поликондензация, включваща отделянето на вода и топлина, като инициирането на втвърдяването и екзотермичният контрол на полимеризацията зависят от температурата на втвърдяване, избора на катализатор, метода на натоварване и обработка или налягането – степента на пре-полимеризация и нивото на остатъчното хидроксиметилово съдържание в смолите определят плътността на кръстосаните вериги.[2]

Приложенията на термореактивните полимери включват: защитни покрития, безшевни подови настилки, циментови разтвори за съединяване, хоросани, леярски пясъци, лепила, отливки, електрическа изолация, капсулиране на интегрални схеми, стъклопласти, 3D-принтиране, твърди пени и други.

Обикновено, реактопластите са по-здрави от термопластите, поради триизмерната мрежа от връзки. Освен това, те са по-пригодни за високотемпературни приложения. Температурната и химическата устойчивост нараства с плътността на кръстосаните вериги. Механичната якост също се подобрява с плътността, макар и за сметка на крехкостта.[3] Те често започват да се разлагат, преди да започнат да се топят. Към реактомерите често се добавят допълнителни пълнители, за да се постигнат определени свойства.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the „Gold Book“) (1997). Online corrected version: (2006–) „thermosetting polymer“. doi:10.1351/goldbook.TT07168
  2. Reactive Polymers Fundamentals and Applications: A Concise Guide to Industrial Polymers (Plastics Design Library), William Andrew Inc., 2nd edition, 2013, ISBN 978-1455731497
  3. Handbook of Thermoset Plastics. 3rd. USA, William Andrew, 2013. ISBN 978-1-4557-3107-7.