Тлака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тла̀ка е традиционна форма на взаимопомощ на роднини, съседи и съселяни в България. Тя е официална практика докъм средата на XX век.[1]

Осъществява се при селскостопанска работа, снабдяване с дървен материал, строеж на къща. Най-често тлака се събира в неделя, когато стопаните не работят на своя имот. Тя се прави, когато има нужда – при оран, по време на жътва, белене и ронене на царевица, чукане на слънчоглед. Помощта е безплатна, като единственото задължение на стопанина е да нахрани помагачите.[1]

Други наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Намолба – тлака в трънския говор.[2][3]
  • Меджѝя – тлака в Южна България[4]
  • Межа̀ – в едно от значенията си е диалектна дума за седянка, тлака; меджия, меджо[5]
  • Меджо̀[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4403.
  2. Бешлийска, Виктория. Глина. Първо издание. София, Софтпрес, 2020. ISBN 978-619-151-634-6. с. 251.
  3. Помощ в РБЕ
  4. Меджия в РБЕ
  5. РБЕ
  6. РБЕ