Тлака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тла̀ка е традиционна форма на взаимопомощ на роднини, съседи и съселяни в България. Тя е официална практика до към средата на XX век.[1]

Осъществява се при селскостопанска работа, снабдяване с дървен материал, строеж на къща. Най-често тлака се събира в неделя, когато стопаните не работят на своя имот. Тя се прави, когато има нужда – при оран, по време на жътва, белене и ронене на царевица, чукане на слънчоглед. Помощта е безплатна, като единственото задължение на стопанина е да нахрани помагачите.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4403.