Топлинен двигател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обща схема на топлинен двигател

Топлинен двигател[1] или топлинна машина е реално или теоретично устройство, което преобразува топлинна енергия в механична работа. Това става чрез пренос на топлина от по-топло към по-студено тяло, като при този процес част от пренасяното количество топлина се преобразува в работа. Топлинните двигатели могат да се различават значително по конструкцията си и начина си на работа. Популярни примери за топлинни двигатели са парната машина и двигателите с вътрешно горене.

Основните части на топлинната машина са: нагревател, работно вещество и охладител.

Работното вещество получава от нагревателя количество топлина Q1. След като извърши работата А и отдаде количество топлина Q2 на охладителя, работното вещество се връща в нормално състояние. За един затворен цикъл вътрешната енергия на работното вещество не се изменя,

U1-U2=0, а

Q1=AI+Q2

За да работи непрекъснато топлинната машина, е необходимо с работното вещество да се извършва цикличен процес.

Видове охладители[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено за охладител се използва околната среда – въздуха или близък водоизточник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Физикохимия, том 1, стр. 74-78, проф. дхн Дамян П. Дамянов, Издателство на съюза на учените в България - клон Бургас, 1999г.