Тудун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тудун (старотюрк. tudun, tuduŋ, tuδuŋ, согд. tδwn; лат. tudunus, гр. Τουδοῦνος у Теофан) – тюркски титул със значение „разпоредител“, използва се и като на название на длъжност (управител на област, наместник) и като компонент от собствени имена[1], както се споменава и в гръцката глоса Τούδουνοι οἱ τοποτηρηταὶ παρὰ Τούρκοις „тудуните са пазители на области при тюрките“ (Et. Magn.). Произходът на титлата е китайски (от кит. to-thoŋ). Тудунът в Аварския каганат разполагал с голяма власт. Титлата се среща и във Волжка България под формата *turun[2], предадена в старорус. трунъ „знатен човек у волжките българи“ (Троицк. летоп., 1230 г.)[3], и запазена и до днес в чуваш. тăрăн „старинна княжеска титла“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Древнетюрский словарь, Ленинград 1969. стр. 584, 593.
  2. Със закономерна промяна на зъбно δ в r между гласни, характерна за чувашкия език.
  3. Фасмер, М. Етимологический словарь русского языка т. IV, Москва 1986, стр. 108.