Узунбуджак (биосферен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Узунбуджак.

Биосферен парк Узунбуджак
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Малко Търново
Данни
Площ 78 425,31 хектара
Създаден 1956 г. (разширен юни 2017)
Уеб сайт http://www.strandja.bg/

„Узунбуджак“ е биосферен парк по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО, разположен в Югоизточна България.

Обхваща обявените според националното законодателство резервати Узунбуджак, Витаново и Средока и цялата територия на община Малко Търново.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Биосферен парк Узунбуджак е официално разширен на 29-та сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC), провела се в периода 12 – 15 юни 2017 г. Заедно с обявяването на разширения Биосферен парк Узунбуджка през 2017 г., Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО обявява още три нови български разширени биосферни парка от нов тип: Биосферните паркове „Червената стена“, „Централен Балкан“ и „Сребърна“. Включването на четирите биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че въпросните обекти се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.

Зониране[редактиране | редактиране на кода]

  • Сърцевинната зона на биосферен парк „Узунбуджак“ включва обявените според националното законодателство резервати Узунбуджак, Витаново и Средока. В нея се намират едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа. В сърцевинната зона особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. В сърцевинната зона е запазено и едно от малкото естествени находища на благороден елен, а във водите на река Мечи дол има балканска пъстърва.
  • Буферната зона на биосферния парк обхваща комплекс от защитени местности, обхващащи основно горски територии терени – пасищни, земеделски и горски площи. Буферната зона обхваща три защитени територии, с категория защитена местност, съгласно Закона за защитените територии – защитена местност „Странджанска зеленика“, „Мечите долове“ и „Градев Средок“.
  • Преходната зона (зона за развитие) включва останалата територия на община Малко Търново. В границите на биосферния парк Узунбуджак се намират 13 населени места от община Малко Търново. Там човекът трайно съжителства с природата, а някои от селищата в парка до голяма степен допълват уникалността на природните екосистеми.

Трите зони са утвърдени в социалното възприятие на местната общност поради съответствието им (частично за преходната зоната) със различни видове защитени територии по българското законодателство. Зоните са интегрално свързани в стопанския живот и при провеждането на различни видове ползвания, туристически активности, научни изследвания на територията на общината.

Традиционни събори и фестивали[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година, през месец май в района на биосферния парк се провежда традиционния Фестивал на Зелениката. Най-големият празник в Странджа за природолюбители, туристи и приятели на планината се организира от Дирекцията на Природен парк Странджа и всяка година е в различно странджанско село. В рамките на фестивала гостите имат възможност да се насладят на цъфтящата Странджанска зеленика и красивата природа, да разгледат тракийски долмени и светилища, да прегърнат вековни дървета, да послушат странджански песни, да опитат от прословутите манов мед и кримски чай.
  • Поклонническо шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата аязма – последната неделя от месец май преди 3 юни. Изходни точки – селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости, Кондолово. Нестинарски обряд – юни месец, село Българи
  • Национален събор-надпяване „Странджа пее“ – провежда се през 4 години, село Граматиково, в началото на месец юни.
  • Свети Пантелеймон – 9 август, празник на селата Бръшлян, Бродилово, Калово и Сливарово.
  • Национален възпоменателен събор в местността Петрова нива, в чест на Илинденско-Преображенското въстание (1903) – предпоследната седмица на месец август.
  • Културни празници на град Малко Търново – седемдневни културни прояви в последната седмица на месец август.

Регионална марка „Странджа“[редактиране | редактиране на кода]

За територията на биосферния парк е регистрирана пред патентното ведомство сертификационна марка „Странджа“, като инструмент за регионалното стопанско развитие. Главната цел на Стандарта е да подпомагат налагането на устойчив модел на туризъм и местно икономическо развитие в района. Новата функция на биосферния парк позволява разработване и въвеждане на запазена марка за качество „Странджа“ като ефективен маркетингов инструмент, чрез който продуктите от региона на биосферния парк да са по-конкурентоспособни на пазара. Регионалната марка на „Странджа“ цели да развие местни продукти, селско стопанство, туристически услуги, базирани на устойчивото ползване на природните ресурси и „зеленият“ обществен образ на Странджа. Сертифицирани са различни обекти, включително предприемачи в селския и екологичен туризъм, фермери, пчелари, събирачи на билки и др. Регионалната марка „Странджа“ е гаранция за качество за туристическите услуги и произведените в него стоки.

Бъдещо развитие[редактиране | редактиране на кода]

На територията на биосферния парк е регистрирано сдружение на производители на биологични храни и лечебни растения „Странджа – Био“. В последните години набира популярност и развитието на местни задруги и неформални общности (включващи местни производители на биопродукти, собственици на земи и къщи за гости, природолюбители и др. зинтересовани страни) за развитие на чист и природосъобразен поминък, свързан с производството на местна, качествена и чиста продукция и предоставянето на устойчиви услуги. В Странджа, с фокус върху територията на Природния парк и граничните области, е основана и най-многобройната като брой членове българска общност (конвивиум) към световното движение Slow food.

Източници[редактиране | редактиране на кода]