Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Български апокрифен летопис
Българският апокрифен летопис (съкр. в абр. БАЛ) е паметна и кратка българска хронология от края на XI век, вероятно от първите години на комниновия ренесанс. [1] Този паметник на българската историография е наименован така от Йордан Иванов. [2]
Българският апокрифен летопис е запазен в препис в руски сборник от XVI век, който се съхранява в Москва в сбирката на Алексей Хлудов. Оригиналното име на тази летопис съставена на старобългарски език е „Сказание на пророк Исая как бе възнесен от ангел на седмото небе“. [3]