Уикипедия:Фотомаратони/Съвети за музейна фотография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Музеите са вбесяващо място за снимане. :-) Съдържат много и интересни експонати, но често са слабо осветени и имат правила, ограничаващи снимането. Някои музеи забраняват или налагат сериозна такса за снимане, и често дори когато снимането е разрешено, се изисква да се снима без светкавица и без статив.

Ползата от организирането на фотомаратони съвместно между уикипедианската общност и музея е, че в рамките на съвместното им сътрудничество заснемането на музейни експонати е разрешено и дори допълнително улеснявано с достъп до неизложени експонати от музейната колекция и сваляне на витрините пред експонатите, което осигурява по-добро качество на изображенията.

Ограничения пред музейната фотография[редактиране на кода]

Ограниченията, свързани с употребата на стативи, са свързани с удобството за останалите посетители на музея, поради която причина е добра идея фотомаратоните да се правят в дни, когато музеят е затворен за редовни посещения. Често срещано е ограничението, свързано с употребата на светкавица.[1] Това ограничение обаче може да се компенсира в рамките на фотомаратона с подходящи настройки на експозицията и с използване на статив.

Статив или друга опора[редактиране на кода]

Статив с панорамна ротация, преден и страничен наклон

Ако нямате статив, потърсете възможност да се облегнете да стена или да използвате добра стабилна опора. Ако такава възможност няма, снимайте с ръце, близо прибрани до тялото, и с крака, разтворени на ширината на раменете, което ще ви даде по-устойчиво положение на тялото.[2] Проверете дали апаратът ви няма настройка за стабилизация на изображението и я включете.

Компенсиране на експозицията[редактиране на кода]

Начините да се компенсира по-слабото музейно осветление са три.

  • Първият начин е увеличаване настройката за светлочувствителност на апарата (по-високо ISO), от което обаче снимката става по-зърниста. Наред с допълнителното количество регистрирана светлина се появява и допълнителен фотографски шум. При наличие на статив, тази настройка може да се остави на 100-200 ISO и да не се увеличава повече от това.
  • Вторият вариант е намаляване на скоростта на снимане, което дава възможност по-дълго време блендата да бъде отворена и повече светлина да достигне до фотографската матрица. Това отново изисква употребата на статив или друга опора на фотоапарата за компенсиране потрепването на ръката.
  • Третият вариант е настройването на апертурата на възможно най-широко отворена леща. При тази настройка дълбочината на остротата е най-плитка и много тесен отрязък от пространството пред обектива е на фокус. Тук от съществено значение става много прецизното настройване на фокуса на снимката.

Комбинацията от по-голяма апертура и ниска скорост на заснемане със статив обикновено е достатъчна, за да не се налага увеличаването на светлочувствителността, което води до зърнисти изображения. Когато размерите на обекта и разстоянието до него го позволяват, по-голямата апертура помага да се постави фокус само върху експоната, докато задният фон е размит и експонатът изпъква по-добре. Възможно е обаче някои големи по размери експонати да трябва да бъдат заснети с малка апертура, т.е. по-голяма дълбочина на остротата, за да бъдат всичките им части на фокус.[2]

Стъклени витрини[редактиране на кода]

Разнообразие от сенници за фотоапарати

Когато се правят снимки на музейни експонати през стъклени витрини, неминуемо се получават т.нар. бликове – отражения в стъклото от околните източници на светлина като лампи и прозорци. В случаите, когато витрините не могат да се отстранят, най-добрият вариант, за да се получи изображение без бликове, е обективът на апарата да се прилепи плътно за стъклото, като за увеличаване на разстоянието между обектива и обекта е необходим сенник.

Снимка без (ляво) и със (дясно) поляризиращ филтър

За намаляване на отблясъците може да свърши работа и поляризиращ филтър, но с него се намаля и цялостната експозиция (осветеност) на снимката (обичайно, с 1-2 f-стопа).

При липса на сенник или поляризиращ филтър, третият вариант е по такъв начин да се препозиционира фотоапарата, че да се получи кадър с минимални отблясъци.[3]

Добра идея е и да се носи кърпичка за почистване на отпечатъците от пръсти и други петна от витрините, но първо се информирайте дали в музея няма алармена система, която да се задейства при натиск върху витрините.[2]

Баланс на бялото[редактиране на кода]

Различни автоматични настройки на баланса на бялото

Снимането в музей е проблематично и защото често се смесват естествена и изкуствена светлина, или изкуствена светлина от различни източници. Проверете снимките си дали не изглеждат тонирани и настройте баланса на бялото така че да се получи изображение отговарящо по цветове на действителността. Ако не сте доволни с автоматичните настройки, проверете дали апаратът ви дава възможност да зададете ръчно настройка на баланса на бялото, като използвате за ориентир бял лист хартия.[2]

Кадриране[редактиране на кода]

Намерете точния ъгъл, който най-добре разкрива и представя експоната, или ъгъла, под който е най-характерно той да бъде видян. Ако достъпът до експоната е от различни страни или е разположен така, че да може да се върти, направете снимки от различни ъгли, като за всички снимки от серията се старайте да държите камерата на едно и също постоянно разстояние от експоната.[4]

Бележки[редактиране на кода]