Уишан
| Уишан 武夷山 | |
 | |
  Местоположение на картата на Китай | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Китай |
| Най-висок връх | Хуанган |
| Надм. височина | 2158 m |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| В регистъра | 911 |
| Регион | Азия и Океания |
| Местоположение | Фудзиен, Китай |
| Тип | Смесен |
| Критерии | iii, vi, vii, x |
| Вписване | 1999 (23-та сесия) |
| Уишан в Общомедия | |
Уишан (на китайски: 武夷山 или Wǔyíshān) е планина в югоизточен Китай, на границата на провинциите Фудзиен и Дзянси.
Уишан е сравнително слабо засегнат от хората образец на китайските субтропични гори и южнокитайските дъждовни гори и е областта с най-голямо биоразнообразие в югоизточен Китай. Там е разположена живописната клисура на Реката на деветте завоя, около която се намират множество храмове и манастири, повечето днес полуразрушени, които в XI век изиграват важна роля в създаването и разпространението на неоконфуцианството. В планината са запазени и други археологически обекти, като гробници и скални жилища от династията Шан, десетки даоистки храмове и манастири и Ченцун, една от столиците на династията Хан.[1]
През 1999 година основната част от планината с площ над 1000 квадратни километра е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
