Управление на компютърни мрежи
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по компютърни мрежи. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Управлението на компютърни мрежи означава концептуално изграждане, мониторинг и поддръжка, администриране или контрол върху компютърна мрежа/и от страна на мрежови специалист, в някои случаи потребител или мрежови администратор посредством набор от инструменти, приложения и устройства, и необходимите окабелявания [1]. Понятието съдържа в себе си поддръжката и наблюдението на стабилността, и работата на мрежа, анализ за рядко използвани и остарели или приложението на нови мрежови протоколи, разпределяне на информационни данни в системата, разпределяне при пренатрупване от устройства в системата, наблюдение на необичайни промяни в интернет трафика като намаляването му и др.
Друг термин е мрежова администрация или администриране на мрежи, което се извършва с различни мрежови методи, програмни процедури и мрежови или софтуерни инструменти, като дейността има за цел да осигурява безпроблемна работа на интернет услугите, които мрежата може да предостави. Това включва поддръжка, наблюдение, отриване на възникнали проблеми и премахването им възможно най-бързо, преди потребителите да са засегнати, следене на системните процеси, поддръжка и администрирането им, също така администрация на потребителските акаунти, когато е необходимо, тоест при въвеждане на нов акаунт, извършване на ремонти и подобрения, например, когато съоръженията трябва да бъдат поправени или заменени с нови, инсталиране на приложения и конфигуриране на интернет услуги. Не на последно място поддръжката включва също и въвеждането на някои превантивни мерки, за да се гарантира необходимата сигурност на системите, на наличната техника и опазването им от външни атаки или от злонамерени потребители. Изброеното понякога се нарича мениджмънт на представянето, постиженията и на изчислителната мощност също включена в мрежатата.
Области
[редактиране | редактиране на кода]Управлението на компютърни мрежи е често дефинирано като състоящо се от 5 области:
- конфигурационно управление
- управление на системното изпълнение / представяне (мрежово представяне)
- управление на грешките
- администрация на потребители
- управление по сигурността
Исторически бележки
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1980-те години компютърните компании установяват, че облагите и продуктивността на коя да е фирмена система нарастват с нарастване на броя мрежови системи. Това ги стимулира да разрастват изградените дотогава мрежи до още по-голям мащаб. Проблемът от този ускорен и недомислен докрай процес е установен в средата на десетилетието, когато разликата в използваните технологии и стандарти показва недостатъци. Отделно от това всяка система по вида си изисквала съответния специалист. Това наложило и неизбежната поява на специалисти способни да прослушват, рационализират и управляват мрежови системи
Архитектура на мрежовите системи
[редактиране | редактиране на кода]Системата за ръководене на мрежови системи се базира на същата архитектура, която притежава ръководената система. Крайните устройства на системата, като компютри, принтери, скенери, софтуерни продукти работещи на тях и прочее, са онези компоненти, които са в сферата на наблюдение. При възникване на проблем в кое да е от тях те изпращят заявка за проблем към ръководителя на системата. Последният от своя страна е способен да вземе решение за конкретно действия или набор от действия, като съобщения за грешка, изключване на системата или автоматична поправка на проблема.
ISO модели за регулиране на мрежи
[редактиране | редактиране на кода]- Изпълняване на регулация
Ръководенето има за цел да съблюдава системата и да взима подходящи мерки с цел поддържането ниво за работа ниво. Контролът се осъществява на няколко нива:
- Събиране на набор от променливи нужни на администраторската част да прецени нивото на работа
- Данните за всяка важна „точка“ се обработват
- Съобразно с това дали прагът на стабилност е под нужното ниво или не се взимат нужните мерки
В някои ситуации, пряко зависещи от това как е устроена системата, е възможно да се осъществи симулация на ситуацията с цел да се разбере как ще реагира тя при евентуална реална намеса.
- Отчитане на регулирането
Отчитането на регулиране се ползва с цел по всяко време система да знае с какви ресурси разполага и в какво положение е установено едно или друго крайно устройство. Това се прави с цел да се контролират параметрите на всеки потребител при условие, че такива са били изискани още при самото конструиране на система.
- Регулиране на грешки
Тук се включва нуждата от откриването на проблем, неговото изолиране, решаването му и тестване на решението. При успешно решение система записва типа на проблема и неговото решение с цел по-бързо реагиране за в бъдеще.
- Сигурност
Осигуряване на възможността системата да бъде сигурна от вмешателство и неприемливи действия. В този смисъл някои от действията, които поема системата, е да раздели базата данни на ауторизирана и неауторизирана част. Последното пряко зависи от статуса на съответния потребител.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Joachim Goll, Uwe Grüner, Herbert Wiese, C als erste Programmiersprache: ISO-Standard, 2013, стр. 1