Фиатни пари

Фиатни пари (по-надолу обяснение и за фиатна валута, фиатна система на валутата) означава:

пари, декларирани от правителство като законно платежно средство.^[1]

издавани (печатани) от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго (напр. злато), нито притежават фиксирана стойност в смисъла на обективен стандарт.^[2]

пари без вътрешноприсъща стойност (intrinsic value).^[3]

Терминът произлиза от латинското fiat, означаващо „да бъде направено“, „съгласие, одобрение, разрешение, декрет“, тъй като парите са установени с правителствен декрет. Където фиатните пари се използват като валута, се използва терминът фиатна валута. Днес повечето национални валути са фиатни валути, включително доларът, еврото и всички други резервни валути, това е след шока Никсън от 1971.

Източници

↑ Montgomery Rollins. Money and Investments. George Routledge & Sons, Ltd, 1917. Фиатни пари. Пари, за които правителството декларира, че ще приема за законно платежно средство според тяхната номинална стойност; (на английски)
↑ John Maynard Keynes. 1. The Classification of Money // A Treatise on Money. Т. 1. Macmillan & Co Ltd, 1965, [1930]. p. 7. Фиатните пари, това са парични знаци (representative money) (или платежно средство с номинална стойност) (с други думи нещо, чиято вътрешноприсъща стойност на материалната субстанция е различна от номиналната им стойност) – днес в общи линии правени от хартия, с изключение на малките деноминации – които са създавани и печатани от държавата, но не са конвертируеми по закон към нищо друго освен към самите себе си и нямат никаква фиксирана стойност от гледна точка на обективен стандарт. (на английски)
↑ N. Gregory Mankiw. Principles of Economics. 29 септември 2008. ISBN 9780324589979. p. 659. Фиатните пари като хартиения долар са пари без вътрешноприсъща стойност: тоест те не притежават друга стойност, освен ако не са използвани като пари. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fiat money в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Montgomery Rollins. Money and Investments. George Routledge & Sons, Ltd, 1917. Фиатни пари. Пари, за които правителството декларира, че ще приема за законно платежно средство според тяхната номинална стойност; (на английски)

[keynesp7-2] John Maynard Keynes. 1. The Classification of Money // A Treatise on Money. Т. 1. Macmillan & Co Ltd, 1965, [1930]. p. 7. Фиатните пари, това са парични знаци (representative money) (или платежно средство с номинална стойност) (с други думи нещо, чиято вътрешноприсъща стойност на материалната субстанция е различна от номиналната им стойност) – днес в общи линии правени от хартия, с изключение на малките деноминации – които са създавани и печатани от държавата, но не са конвертируеми по закон към нищо друго освен към самите себе си и нямат никаква фиксирана стойност от гледна точка на обективен стандарт. (на английски)

[3] N. Gregory Mankiw. Principles of Economics. 29 септември 2008. ISBN 9780324589979. p. 659. Фиатните пари като хартиения долар са пари без вътрешноприсъща стойност: тоест те не притежават друга стойност, освен ако не са използвани като пари. (на английски)

[1]

[2]

[3]