Физическо изветряне
 | Предлага се тази статия да се обедини със страницата Изветряне. |
Физическо изветряне или механично изветряне е процесът на изветряне чрез раздробяване на скалите без химични промени на едри и дребни частици.[1]
Основният процес, който протича, е абразия. Физическото изветряне се дължи на температурни колебания, промени в налягането, замръзване и др. Често обаче физическото и химическото изветряне са взаимосвързани. Например пукнатините, предизвикани от физическо изветряне, увеличават площта, подложена на химически реакции и по този начин се ускорява скоростта на разрушаване.
Силата на въздействие на абразията, причинена от действието на вода, лед и вятър, може да е огромна, което се демонстрира от образуването на долини, ждрела и клисури по цял свят. В районите с ледници големите подвижни ледени маси, влачещи почва и скали, отнасят по пътя си значително количество материал. Корените на растенията проникват в пукнатини на скалите и ги разширяват, спомагайки за разрушаването.[1] Дупките и приходите, прокопани от някои животински видове също спомагат за абразията. Последните два фактора обаче са незначителни в сравнение с драстичния ефект от въздействието на водата, вятъра и резките температурни промени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Бецински, Петко. Полиглотичен речник на хидрогеоложки термини и понятия. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-007-6. с. 309 – 310.