Фолиация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гнайс – метаморфна скала с отчетлива фолиация, маркирана тъмни и светли ивици с различен минерален състав.

Фолиация (от латински: folium – „лист“) е описателен термин в структурната геология, без вложен генетичен смисъл,[1] описващ хомогенното разпространение на плоскостни структури в дадена скала. Разглеждат се два типа фолиации: първични (образувани едновременно с образуването на скалата) и вторични или наложени (резултат от деформация и/или метаморфизъм). Примери за първични фолиации са слоестостта в седиментните скали (предопределена от оформянето на отделни слоеве по време на седиментацията и литификацията) и плоскостния паралелизъм в магмени скали (образуван от закономерна подредба на минерали, агрегати, включения, ксенолити и др. по време на кристализацията на магмената топилка). Наложените фолиации са свързани с деформация вследствие на определена тектонска активност (тектонско събитие). При това образуваните в скалите планарни структури имат ориентировка, пряко свързана с ориентировката на силовото поле, причинило деформацията. Наложената фолиация е най-вече характерна за пластично деформирани скали, но може да се образува и в зони на катаклаза (зони на крехка деформация) – катакластична фолиация.

Фолиацията може да бъде дефинирана от разлики в минералния състав или в размера на минералните зърна, от предпочитана ориентировка на удължени или плочести зърна или агрегати, от плоскостни прекъснатости като микропукнатини, както и от сложни комбинации между изброените елементи.

В структурната геология е възприето първичните плоскостни структури да се отбелязват с S0. Наложените структури се бележат съответно с S1, S2 и т.н. където с индекс е отбелязано съответна тектонска фаза, при която е възникнала структурата. В някои случаи за описание на магматична фолиация се използва обозначението Sm.

В геоложката литература се срещат и термините „кливаж“, „шистозност“, „метаморфна ивичестост“,[2] които писват в по-тесен смисъл специфични особености на плоскостните структури и взаимоотношенията им със скалообразуващите минерали. Влагането на генетичен смисъл, обаче, би следвало да се избягва, тъй като в редица случаи еднакви или твърде сходни плоскостни структури биха могли да възникнат вследствие на коренно различни процеси.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Костов Георгиев. Петрография на метаморфните скали. Техника, 1963. с. 88.
  2. Филип Мачев. Образуване на ивичеста текстура в метаморфните скали като резултат от възможна субсолидусна сегрегация на левкократни жили. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет.. с. 76.