Фридрих Карл (Вид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Карл фон Вид-Нойвид

Фридрих Карл фон Вид-Нойвид (на немски: Friedrich Karl zu Wied; * 25 декември 1741 в замъка Хахенбург; † 1 март 1809 в Хайделберг) е вторият княз на Вид и граф на Изенбург.

Той е син на Йохан Фридрих Александер фон Вид-Нойвид (1706 – 1791), първият княз на Вид, граф на Изенбург, господар на Рункел, и съпругата му бургграфиня Каролина фон Кирхберг (1720 – 1795), дъщеря на бургграф Георг Фридрих фон Кирхберг (1683 – 1749) и графиня София Амалия фон Насау-Саарбрюкен (1688 – 1753). [1]

Фридрих Карл следва в Ерланген и в Гьотинген, обаче страда от меланхолия.[2] След женитбата му през есента 1766 г. той води разбулен живот, има една метреса, издава множество ръкописи, създава манифактури и прави дългове.[3]

След смъртта на баща му през 1791 г. Фридрих Карл го наследява като втори княз на Вид. През 1791 г. той премахва крепостничеството във Вид-Нойвид. През 1793 г. той бяга в Саксония заради Френската революция, по-късно се установява във Франкфурт, а през 1797 г. се завръща във Вид. Отказва да се присъедини към Рейнския съюз и през 1802 г. предава княжеството на своя син Йохан Август Карл. По това време съпругата му се развежда с него. Бившият княз пътува във Франция и накрая умира през 1809 г. в Хайделберг.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Carl zu Wied–Neuwied: Vorschläge, Waisenhäuser vorteilhaft zum Glücke vieler Menschen einzurichten, auch mit geringen Kosten. Fleischer, Frankfurt 1787.
  • Fürst Friedrich Carl Wied: Abdruck eines Pro memoria, welches der regierende Fürst zu Wied-Neuwied selbst verfasset und durch den Prokurator Wickh bey dem K.R. Kammergericht mit 24 vidimirten Beylagen im Junio 1792 übergeben lassen; Seine Vergleiche mit seinen Unterthanen und einige falsche Angaben betreffend. 1792 Digitalisat

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Карл се жени на 26 януари 1766 г. в Берлебург за графиня Мария Луиза Вилхелмина фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 13 май 1747; † 15 ноември 1823), дъщеря на граф Лудвиг Фердинанд фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1712 – 1773) и графиня Фридерика Кристина София фон Изенбург-Бюдинген-Филипсайх (1721 – 1772).[4] Те имат десет деца:

  • Клеменс Карл Фридрих Лудвиг Вилхелм (1769 – 1800)
  • Кристиан Фридрих (1775 – 1800), убит в Нидералтайх
  • Йохан Август Карл (1779 – 1836), женен I. 1812 г. за принцеса София Августа фон Золмс-Браунфелс (1796 – 1855), II. за Хенриета фон Добенек (1781 – 1846)
  • Лудвиг Георг Карл (1780 – 1781)
  • Максимилиан Александер Филип (1782 – 1867), пруски генерал-майор и изследовател
  • Хайнрих Виктор (1783 – 1812), австрийски офецер (1801 – 1811), убит 1812 в Испания
  • Карл Емил Фридрих Хайнрих (1785 – 1864), дава с Луиза рисунки за изданията на Максимилиан
  • Мария Каролина Кристиана (1771 – 1803)
  • Луиза Филипина Шарлота (1773 – 1864), дава с Карл рисунки за изданията на Максимилиан
  • Антоанета Шарлота Виктория (1776 – 1777)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Regierungsentsagung von 1802
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum, Band 4, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, S. 106 – 107
  • Wilhelm Tullius: Die wechselvolle Geschichte des Hauses Wied. 2. Auflage, Verlag Kehrein, Neuwied 2003, ISBN 3-934125-02-6.
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 32

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Friedrich Karl, Fürst zu Wied, geneall.net
  2. Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, S. 245ff. Digitalisat
  3. Renate Schlemper-Rheinsberg: Friedrich Carl Fürst zu Wied (1741 – 1809). In: Heimat-Jahrbuch des Landkreises Neuwied 1980, S. 64 – 67.
  4. Runkel 6, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]