Фридрих фон Алвенслебен (тамплиер)
| Фридрих фон Алвенслебен | |
| германски благородник, тамплиер | |
 Печат на Фридрих фон Алвенслебен | |
| Роден |
около 1265 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1313 г.
|
| Герб | |
 | |
| Фридрих фон Алвенслебен в Общомедия | |
Фридрих фон Алвенслебен (на немски: Friedrich von Alvensleben; * ок. 1265; † ок. 1313) е последният майстер на ордена на тамплиерите в Алемания и славяните (док. 1301 – 1308).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият син на рицар Гебхард III фон Алвенслебен (док. 1270 – 1303) и съпругата му София.[1] Двамата му по-големи братя Гебхард IV (док. 1299) и Албрехт I (док. 1304 – 1334) са основатели на „Бялата“ и „Черната линия“ на фамилията фон Алвенслебен. Сестра му Гертруд (док. 1310 – 1313) е абатиса на манастир „Св. Якоби“ в Халберщат.
Фридрих фон Алвенслебен е споменат за пръв път в документ на 19 февруари 1301 г. като рицар на ордена на тамплиерите. На 9 април 1301 г. той вече е комтур на ордена на тамплиерите в Зюплингенбург. От 21 април 1303 г. е майстер на ордена на тамплиерите в Алемания и славяните.
През 1307 г. започва гонитбата на ордена и архиепископ Буркард III фон Магдебург го арестува с други рицари през май 1308 г.
Хуманистът Енеа Силвио Пиколомини, по-късният папа Пий II (1458 – 1464), пише за него, че е отличен мъж.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Elias Löckel (Loeckelius): Marchia illustrata ab initio mundi ad annum Christi 1680 (Deutsche Übersetzung).
- Justus Christoph Dithmar: Herren-Meister des Ritterlichen Johanniter-Ordens... Franckfurth an der Oder 1737.
- Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Erster Theil. Berlin 1819, S. 210 – 219
- Peter Wilhelm Behrends: Neuhaldenslebensche Kreis-Chronik oder Geschichte aller Örter des landräthlichen Kreises Neuhaldensleben im Magdeburgischen. Erster Teil. Neuhaldensleben 1824, S. 368.
- L. von Ledebur: Die Tempelherren und ihre Besitzungen im preußischen Staate. Ein Beitrag zur Geschichte und Statistik des Ordens. In: Allgemeines Archiv für die Geschichtskunde des preußischen Staates. Band 16, 1835, S. 97 – 120, 242 – 268.
- A. W. E. von Winterfeld: Geschichte der Ballei Brandenburg oder des Herrenmeistertums Sonnenburg des Ritterlichen Ordens St. Johannis vom Spital zu Jerusalem. 1859; Nachdruck: Osnabrück 1993.
- George Adalbert von Mülverstedt: Codex Diplomaticus Alvenslebianus. Erster Band. Magdeburg 1879.
- E. Handtmann: Neue Sagen aus der Altmark. Berlin 1883 (enthält ein Kapitel mit Templersagen, in denen Friedrich von Alvensleben die Hauptfigur ist.)
- Konrad Schottmüller: Der Untergang des Templerordens. 2 Bände. Berlin 1887 (Neudruck 1996).
- Michael Schüpferling: Der Tempelherrenorden in Deutschland. Kirsch, Bamberg 1916.
- Marie Luise Bulst-Thiele: Sacrae Domus Militiae Templi Hierosolymitani Magistri. Untersuchungen zur Geschichte des Templerordens 1118/19 – 1314. Göttingen 1974.
- Gunter Lehmann, Christian Patzner: Die Templer in Mitteldeutschland. LePa-Bücher, 1. Auflage Erfurt 2004, 2. überarbeitete und veränderte Auflage 2014
- Reimar von Alvensleben: Friedrich von Alvensleben – letzter Meister des Templerordens in Alemanien und Slawien. LePa-Bücher, Erfurt 2008
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Friedrich v.Alvensleben, ww-person.com
- ↑ Behrends, S. 368
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Familie v. Alvensleben e.V., familie-von-alvensleben.de
- Ausstellung Tempelritter in Süpplingenburg Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.