Направо към съдържанието

Фридрих фон Алвенслебен (тамплиер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих фон Алвенслебен
германски благородник, тамплиер
Печат на Фридрих фон Алвенслебен
Печат на Фридрих фон Алвенслебен

Роден
около 1265 г.
Починал
около 1313 г. (48 г.)
Герб
Фридрих фон Алвенслебен в Общомедия

Фридрих фон Алвенслебен (на немски: Friedrich von Alvensleben; * ок. 1265; † ок. 1313) е последният майстер на ордена на тамплиерите в Алемания и славяните (док. 1301 – 1308).

Той е третият син на рицар Гебхард III фон Алвенслебен (док. 1270 – 1303) и съпругата му София.[1] Двамата му по-големи братя Гебхард IV (док. 1299) и Албрехт I (док. 1304 – 1334) са основатели на „Бялата“ и „Черната линия“ на фамилията фон Алвенслебен. Сестра му Гертруд (док. 1310 – 1313) е абатиса на манастир „Св. Якоби“ в Халберщат.

Фридрих фон Алвенслебен е споменат за пръв път в документ на 19 февруари 1301 г. като рицар на ордена на тамплиерите. На 9 април 1301 г. той вече е комтур на ордена на тамплиерите в Зюплингенбург. От 21 април 1303 г. е майстер на ордена на тамплиерите в Алемания и славяните.

През 1307 г. започва гонитбата на ордена и архиепископ Буркард III фон Магдебург го арестува с други рицари през май 1308 г.

Хуманистът Енеа Силвио Пиколомини, по-късният папа Пий II (1458 – 1464), пише за него, че е отличен мъж.[2]

  • Elias Löckel (Loeckelius): Marchia illustrata ab initio mundi ad annum Christi 1680 (Deutsche Übersetzung).
  • Justus Christoph Dithmar: Herren-Meister des Ritterlichen Johanniter-Ordens... Franckfurth an der Oder 1737.
  • Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Erster Theil. Berlin 1819, S. 210 – 219
  • Peter Wilhelm Behrends: Neuhaldenslebensche Kreis-Chronik oder Geschichte aller Örter des landräthlichen Kreises Neuhaldensleben im Magdeburgischen. Erster Teil. Neuhaldensleben 1824, S. 368.
  • L. von Ledebur: Die Tempelherren und ihre Besitzungen im preußischen Staate. Ein Beitrag zur Geschichte und Statistik des Ordens. In: Allgemeines Archiv für die Geschichtskunde des preußischen Staates. Band 16, 1835, S. 97 – 120, 242 – 268.
  • A. W. E. von Winterfeld: Geschichte der Ballei Brandenburg oder des Herrenmeistertums Sonnenburg des Ritterlichen Ordens St. Johannis vom Spital zu Jerusalem. 1859; Nachdruck: Osnabrück 1993.
  • George Adalbert von Mülverstedt: Codex Diplomaticus Alvenslebianus. Erster Band. Magdeburg 1879.
  • E. Handtmann: Neue Sagen aus der Altmark. Berlin 1883 (enthält ein Kapitel mit Templersagen, in denen Friedrich von Alvensleben die Hauptfigur ist.)
  • Konrad Schottmüller: Der Untergang des Templerordens. 2 Bände. Berlin 1887 (Neudruck 1996).
  • Michael Schüpferling: Der Tempelherrenorden in Deutschland. Kirsch, Bamberg 1916.
  • Marie Luise Bulst-Thiele: Sacrae Domus Militiae Templi Hierosolymitani Magistri. Untersuchungen zur Geschichte des Templerordens 1118/19 – 1314. Göttingen 1974.
  • Gunter Lehmann, Christian Patzner: Die Templer in Mitteldeutschland. LePa-Bücher, 1. Auflage Erfurt 2004, 2. überarbeitete und veränderte Auflage 2014
  • Reimar von Alvensleben: Friedrich von Alvensleben – letzter Meister des Templerordens in Alemanien und Slawien. LePa-Bücher, Erfurt 2008
  1. Friedrich v.Alvensleben, ww-person.com
  2. Behrends, S. 368