Фридрих II фон Тенглинг

Фридрих II фон Тенглинг
	Фридрих II фон Тенглинг
граф на Тенглинг

Фридрих II фон Тенглинг (на немски: Friedrich II, Graf von Tengling; * ок. 1070; † ок. 23 юли 1120) от род Зигхардинги е граф на Тенглинг (1108) в Херцогство Бавария.

Той е вторият син на граф Фридрих I фон Понгау-Тенглинг († 1071) и графиня Матилда фон Фобург († 1092) от род Рапотони, единствена дъщеря на граф Диполд I фон Фобург († 1060) и фон Швайнфурт, дъщеря на маркграф Хайнрих фон Швайнфурт-Нордгау († 1017) и Герберга фон Глайберг-Кицинггау († сл. 1036).

Брат е на Зигхард IX фон Тенглинг († обезглавен на 5 февруари 1104 г. в Регенсбург), граф на Тенглинг (1074), женен за Ида фон Суплинбург (* 1073, † 3 март 1138, погребана в манастир Михаелбойерн), единствената сестра на по-късния император (1133) Лотар III; наследниците му са графовете на Бургхаузен и Шала (до 1194). Сестра му Кунигунда фон Тенглинг става монахиня в Михаелбойрен (1080), а брат му Хайнрих I фон Фрайзинг († 1137) става епископ на Фрайзинг (1098 – 1137).

Фридрих II фон Тенглинг умира през 1120 г. Наследен е от зет му Зигфрид I фон Лебенау, който получава всичките собствености на Зигхардингите западно от Залцах.

Наследниците на граф Фридрих II фон Тенглинг са графовете на Пайлщайн (до ок. 1207) и Клееберг (до 1218).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих II фон Тенглинг се жени за Матилда фон Лехсгемюнд († 19 октомври), дъщеря на граф Куно I фон Лехсгемюнд († 1092/1094) и Матилда фон Ахалм-Хорбург († 1092/1094). Te имат 5 деца:^[1]^[2]

Конрад I фон Пайлщайн († ок. 16 март 1168), женен I. за Еуфемия Австрийска († ок. 16 май 1130); II. за Адела фон Орламюнде († ок. 10 август 1155) и има два сина и две дъщери
Хилдбург фон Тенглинг († 31 юли), наследничка, омъжена за граф Зигфрид I фон Лебенау († 6 май 1132); Със смъртта на тъста му през 1120 г. той получава всичките собствености на Зигхардингите западно от Залцах.
Юта († 1151), омъжена за Ото фон Махланд († пр. 16 май 1147).
дъщеря, омъжена за Бабо фон Бург-Шлайниц
Фридрих III, граф на Пайлщайн 1140/1146.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Heinz Dopsch: Sighardinger (Sieghardinger, Sigehardinger). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 399
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 29.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. IV, Tafel 118.
„Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten. Neue Folge Band XVI, Bayern und Franken“. Verlag von J.A. Stargardt Marburg 1984 Tafel 28