Направо към съдържанието

Футболна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Футболна война
Информация
Период14 юли 1969 – 18 юли 1969
МястоСалвадор и Хондурас
Резултатпрекратяване на огъня чрез намеса на ОАД
ТериторияStatus quo ante bellum
Страни в конфликта
Салвадор Хондурас Хондурас
Командири и лидери
Фидел Санчес Ернандес Освалдо Лопес Ареляно
Сили
8000 (сухопутни сили)
11 бойни самолета		 2500 (сухопутни сили)
23 бойни самолета
Жертви и загуби
107 загинали
593 ранени
3 унищожени самолета		 1200 загинали
66 ранени
Футболна война в Общомедия

Футболната война (на испански: Guerra del fútbol), известна още като 100-часовата война е кратък военен конфликт между Салвадор и Хондурас през 1969 г. Съществуващото напрежение между двете страни съвпада с безредиците по време на квалификационен мач за Световното първенство по футбол през 1970 г.[1] Войната започва на 14 юли 1969 г., когато салвадорските военни започват атака срещу Хондурас.

Войната, макар и кратка, има сериозни последици и за двете страни. Тя става основен фактор за започването на Салвадорската гражданска война десетилетие по-късно.

Названието „Футболна война“ идва от разпространеното от масмедиите становище, че причина за войната е загубата на хондураския национален отбор по футбол от отбора на Салвадор по време на международния мач, състоял се на 15 юни 1969 г. – част от квалификациите за световното първенство през 1970 г.

По-вероятната причина за войната е създаденото значително преди това погранично напрежение, а самият мач се оказва негова кулминация, връхна точка на обсебващия двете държави национализъм и на практика формален повод за започване на войната.

Една от главните причини на конфликта е самоволното заемане на селскостопански земи в граничните райони на Хондурас от безимотни салвадорски селяни. Хондураският режим се опитва да ги принуди да напуснат територията на страната. На тази политика обаче се оказва отпор от страна на властта в Салвадор, която се опасява, че връщането в страната на голям брой бедни и безимотни селяни ще наложи провеждането на аграрна реформа за оземляването им за сметка на едрите собственици и вероятна партизанска война срещу властта в страната.

Същевременно атмосферата се нажежава от медиите в двете държави. След загубата на хондураския футболен отбор в Сан Салвадор националното хондураско радио отправя апел за прогонване на салвадорските селяни от хондураска територия. Като отговор на този апел в Салвадор се провеждат масови антихондураски демонстрации. Следват погранични инциденти, което довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави.

На 14 юли салвадорската армия навлиза в хондураска територия и за кратко време военните действия вземат около 3 хиляди жертви. Войната е преустановена с посредничеството на Организацията на американските държави, но напрежението между двете държави, изразявало се в погранични инциденти, трае до 1972 г.

Организацията на американските държави (ОАД) договаря сключване на мирен договор на 30 октомври 1980 г., при което войната между двете държави приключва формално.

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]
Vought F4U Corsair на ВВС на Хондурас – самолет, използван по време на войната.

Въпреки че прякорът „Футболна война“ предполага, че конфликтът е бил заради футболен мач, причините за войната са много по-дълбоки. Проблемите са свързани с поземлената реформа в Хондурас, както и с имиграционните и демографските проблеми в Ел Салвадор. Хондурас има повече от пет пъти по-голяма площ от съседен Салвадор, но през 1969 г. населението на Салвадор (3,7 милиона) е с 40% по-голямо от това на Хондурас (2,6 милиона). В началото на XX век салвадорците започват да мигрират масово към Хондурас. До 1969 г. над 300 000 салвадорци живеят в Хондурас, което съставлява повече от 10% от населението на Хондурас.[2]

В Хондурас, както и в голяма част от Централна Америка, по-голямата част от земята е била собственост на големи земевладелци или големи корпорации. Компания като United Fruit Company е притежавала 10% от земята, което е затруднявало конкуренцията за средностатистическия земевладелец. През 1966 г. United Fruit се обединява с много други големи компании, за да създаде Националната федерация на хондураските фермери и животновъди. Тази група оказва натиск върху президента на Хондурас, генерал Освалдо Лопес Арелано, да защити собствеността на богатите земевладелци от „кампесинос“, много от които са били салвадорци.[3]

През 1962 г. Хондурас успешно приема нов закон за поземлена реформа.[4] Напълно влязъл в сила до 1967 г., този закон дава на централното правителство и общините голяма част от земята, незаконно заета от салвадорски имигранти, и я преразпределя на местните хондурасци. Земята е отнемана както от имигрантски фермери, така и от незаконно заселващи се лица, независимо от техните претенции за собственост или имиграционен статус. Това създава проблеми за повечето салвадорци и хондурасци, които са женени едни с други. Хиляди салвадорски работници са експулсирани от Хондурас, включително работници мигранти и дългосрочни заселници. Това общо покачване на напрежението в крайна сметка води до военен конфликт.[5]

Натрупване

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1969 г. двете страни се срещат в по време квалификации за Световното първенство по футбол през 1970 г. Първият мач се провежда в Тегусигалпа, столицата на Хондурас, на 8 юни 1969 г.[1] Салвадорският отбор е тормозен от хондураски фенове в хотела си в нощта преди мача.[6] Хондурас печели с 1:0, което води до подпалване на стадиона от салвадорски фенове.[7]

Вторият мач се провежда в Сан Салвадор, столицата на Салвадор, на 15 юни 1969 г. Салвадорски фенове, търсещи отмъщение, се разбунтуват пред хотела на хондураския отбор, което води до няколко смъртни случая.[8] В началото на мача вместо хондураско знаме е развят мръсен парцал.[7] Мачът е спечелен с 3:0 от Салвадор.[9] След загубата в Хондурас избухват антисалвадорски бунтове.[10][11]

На 26 юни 1969 г., нощта преди плейофния мач в Мексико Сити, който Салвадор печели с 3:2 след продължения[12], Салвадор прекратява всички дипломатически отношения с Хондурас, заявявайки, че около 12 000 салвадорци са били принудени да избягат от Хондурас в дните след втория мач.[1] Освен това се твърди, че „правителството на Хондурас не е предприело никакви ефективни мерки за наказване на тези престъпления, които представляват геноцид, нито е дало гаранции за обезщетение или репарации за щетите, причинени на салвадорците“.[3]

Гранични престрелки

[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юли салвадорски противовъздушни сили стрелят по цивилен самолет Дъглас DC-3 във въздушното пространство на Хондурас, което кара хондураските военновъздушни сили да подготвят два северноамерикански изтребителя T-28 Trojan[13][14] и сили, разположени близо до граничния град Ел Пой, да се сблъскат за кратко.[15] В същия ден, Piper PA-28 Cherokee, използван от салвадорските военновъздушни сили като разузнавателен самолет, е прихванат, но успява да избегне залавянето.[14]

По искане на външния министър на Хондурас, ОАД провежда извънредно заседание на следващия ден, където е решено, че организацията ще „отложи всякакви свои действия“ и ще помоли съседните държави Никарагуа, Коста Рика и Гватемала да посредничат в ситуацията.[16] Хондурас и Салвадор също са призовани да „избягват всякакви действия, които биха могли допълнително да застрашат ситуацията“.[17] Резолюцията на ОАД обаче не прави много за намаляване на напрежението, тъй като схватките продължават.

На 5 юли Салвадор твърди, че два хондурасски взвода са преминали границата.[18] На 12 юли Хондурас заявява, че четирима салвадорски войници са били убити при нахлуване – нещо, което Салвадор отхвърля като част от „продължаваща кампания за изопачаване на истината“.[19] На 13 юли шестима хондураски цивилни са ранени по време на друга престрелка в Ел Пой, при която двете страни разменят минометен огън.[20][21]

Началото на войната

[редактиране | редактиране на кода]
Декларация, направена от президента на Салвадор Фидел Санчес Ернандес относно войната.

Войната започва на 14 юли 1969 г. около 18:00 часа[11], когато Салвадорските ВВС атакуват летища в Хондурас, използвайки P-51 Mustang[10][22], както и C-47 Skytrain и граждански самолети, набързо преобразувани в бомбардировачи.[14][23] Атаката е насочена главно към международното летище Тонконтин, където Хондураските ВВС държат половината от самолетите си..[14] По-късно салвадорската армия започва инвазия в Хондурас на два фронта: единият контингент се насочва към превземане на процъфтяващата долина Сула, а другият марширува по Панамериканската магистрала към Тегусигалпа.[24][25] Войските са подкрепени от M3A1 Stuart, както и от булдозери и камиони, използващи импровизирана броня за превозни средства.[26] Първоначалният напредък е бърз, като вестникът La Prensa Gráfica твърди, че са напреднали с 40 километра за един ден.[27]

На 15 юли Хондураските ВВС започват бомбардировки, използвайки собствения си флот от самолети от Втората световна война, състоящ се главно от F4U Corsairs.[25][28] Целите на атаките включват международното летище Илопанго и нефтените съоръжения в Акахутла и Порт Кутуко.[8][10] Салвадор загуби 20% от запасите си от гориво по време на нападенията. Въпреки успеха на операцията обаче, Хондураските ВВС преминават в отбрана до края на войната след втора атака на Салвадорските ВВС срещу Тонконтин.[14]

На 16 юли, в единствената голяма битка във войната, салвадорските войски, водени от полковник Марио („Ел Диабло“) Веласкес Яндрес, достигат и обкръжават Нуева Окотепеке, притискайки отбраната в това, което Тайм описва като „тясно дефиле“. След артилерийски обстрели, хондураските сили се оттеглят заедно с цивилните, което довежда до превземането на града.[14][29] И двата фронта спират по-късно същия ден поради недостиг на боеприпаси и нарастваща съпротива на Хондурас.

Една от последните битки във войната се състои следобед на 17 юли. Тя е въздушен бой, в който участват 4 Корсара и 2 Мустанга. Капитан Гилермо Рейналдо Кортес, салвадорец, е убит.[22] Той е най-високопоставената жертва във войната.[30] Футболната война е последният конфликт, в който изтребители с бутални двигатели се сражават помежду си.[22][31][32]

Прекратяване на огъня

[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след началото на войната, ОАД провежда специална сесия, организирайки комитет от седем държави, който да наблюдава преговорите и да призовава за прекратяване на огъня.[11] Докато представители на Хондурас, според съобщенията, са склонни да го направят, Салвадор се съпротивлява на натиска от ОАД в продължение на няколко дни, като един от най-големите препънати въпроси, според ЦРУ, е времевият прозорец, даден за изтегляне на войските.[33]

Прекратяване на огъня е договорено в нощта на 18 юли, което изисква салвадорските войски да се изтеглят в рамките на 96 часа и да се прекратят „подстрекателските кампании в пресата, радиото и телевизията“, наред с други неща. Прекратяването на огъня влиза в сила в полунощ.[34]

Малко преди първоначалния 96-часов краен срок, салвадорското правителство изпраща документ до ОАД, в който се посочва, че макар да продължи да спазва прекратяването на огъня, няма да изтегли войските си, докато не бъде дадена гаранция за безопасността на салвадорците, които все още живеят в Хондурас, не бъдат платени репарации и не бъдат наказани антисалвадорските бунтовници.[35][36] Хондурас изпълнява само първото искане, но Салвадор отстъпва от другото свое искане, след като ОАД заплашва със санкции, което довежда до изтеглянето на войските на 2 август 1969 г.[24]

Последици

[редактиране | редактиране на кода]

Салвадор е претърпял до 700 жертви по време на войната, включително 107 смъртни случая. Три самолета са унищожени при въздушни нападения на Хондурас. Официалните данни посочват, че Хондурас е претърпял 165 жертви, включително 99 смъртни случая, но тези числа са оспорвани[37]; енорийският свещеник на Нуева Окотепеке е видял 400 загинали[29], докато вътрешни документи на ЦРУ съобщават за до 1500. Повечето историци са съгласни, че цивилните са съставлявали по-голямата част от загубите.[38]

Около 300 000 салвадорци са били разселени; много от тях са били насилствено в изгнание или са избягали от разкъсвания от война Хондурас, само за да влязат в Салвадор, в който правителството не е било гостоприемно. Повечето от тези бежанци са били принудени да се грижат сами за прехраната си с много малко помощ. През следващите няколко години повече салвадорци се завръщат в родината си, където се сблъскват с пренаселеност и крайна бедност.[3] Последвалите социални вълнения са една от причините за Салвадорската гражданска война, която последва приблизително десетилетие по-късно, в която 70 000 до 80 000 загиват, а още 8000 изчезват.[39]

Търговията между Хондурас и Салвадор, която е силно нарушена преди войната[8], е напълно прекратена след нея.[1][25] Хондурас напуска и по този начин допълнително отслабва вече слабия Централноамерикански общ пазар, проект за регионална интеграция, създаден от САЩ до голяма степен като средство за противодействие на последиците от Кубинската революция.[25][38][40]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Luckhurst, Toby. Honduras v El Salvador: The football match that kicked off a war // BBC News. 27 юни 2019. Архивиран от оригинала на 8 януари 2023. Посетен на 22 септември 2021.
  2. ↑ Acker, Alison. Honduras: The Making of a Banana Republic. Toronto, Between the Lines, 1988. ISBN 9780919946880. с. 92–93. Посетен на 1 юни 2024.
  3. ↑ а б в Anderson, Thomas P. The War of the Dispossessed: Honduras and El Salvador, 1969. illustrated. Lincoln, University of Nebraska Press, 1981. ISBN 9780803210097. Посетен на 1 юни 2024.
  4. ↑ El Congreso National decreta la siguiente... // La Gaceta. 5 декември 1962. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2015.
  5. ↑ юли 14, 1969: Soccer War // Zinn Education Project. Посетен на 2025-02-24.
  6. ↑ Co się stało z Amelią B.? Czy bohaterka "Wojny futbolowej" Kapuścińskiego istniała? // Onet Podróże. 2024-06-15. Посетен на 2024-07-06.
  7. ↑ а б The Soccer War // Soccer Politics. Duke University, 2009–2013. Посетен на 31 януари 2022.
  8. ↑ а б в Desplat, Juliette. World Cup fever at its worst: the 1969 Football War // The National Archives (United Kingdom). 20 юли 2018. Посетен на 1 юни 2024.
  9. ↑ Goldstein, Erik. Wars and Peace Treaties, 1816–1991. Routledge, 1992. ISBN 978-0-203-97682-1. с. 195–196. Посетен на 4 юли 2010.
  10. ↑ а б в Mallin, Jay. Military Affairs Abroad: Salvador-Honduras War, 1969 // Air University Review 21 (3). с. 89. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2007.
  11. ↑ а б в Kissinger, Henry. 644. Memorandum From the President's Assistant for National Security Affairs (Kissinger) to President Nixon // Office of the Historian. 15 юли 1969. Посетен на 1 юни 2024.
  12. ↑ Troops Still Alerted; Soccer 'War' Won By El Salvador, 3-2 // The Pittsburgh Press. 28 юни 1969. с. 1.
  13. ↑ Serventi Merlo, Manuele. La guerra aerea e "del calcio" del 1969 // 2017-09-04. Посетен на 2024-07-16.
  14. ↑ а б в г д е El Salvador vs Honduras, 1969: The 100-Hour War // 1 септември 2003. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2025-07-16.
  15. ↑ Latin soccer dispute leads to armed crash // The Bulletin. 4 юли 1969. с. 1. Посетен на 25 юли 2024.
  16. ↑ OAS Steps In To Cool Fued // The Deseret News. 5 юли 1969. с. 2. Посетен на 25 юли 2024.
  17. ↑ Mediation Plan Endorsed by OAS // Nashua Telegraph. 5 юли 1969. с. 7. Посетен на 25 юли 2024.
  18. ↑ Salvador Traps 'Invadors' // The Spokesman-Review. 6 юли 1969. с. 3. Посетен на 25 юли 2024.
  19. ↑ San Salvador Denies Loss Of 4 Soldiers // The Youngstown Vindicator. 13 юли 1969. с. D-13. Посетен на 25 юли 2024.
  20. ↑ Honduras Border Clash Continues // Pittsburgh Post-Gazette. 14 юли 1969. с. 1. Посетен на 25 юли 2024.
  21. ↑ Honduras, El Salvador exchange fire across border // The Bulletin. 14 юли 1969. с. 5. Посетен на 25 юли 2024.
  22. ↑ а б в Lerner, Preston. The Last Piston-Engine Dogfights // 1 септември 2015. Посетен на 2019-02-08.
  23. ↑ McKnight, Michael (2019-06-03). "The truth about 'The Soccer War'". Sports Illustrated. Retrieved 2024-07-16.
  24. ↑ а б Cable, Vincent. The 'Football War' and the Central American Common Market // International Affairs 45 (4). Wiley, 1969. DOI:10.2307/2613335. с. 658–671.
  25. ↑ а б в г Rouquié, Alain и др. HONDURAS – EL SALVADOR, THE WAR OF ONE HUNDRED HOURS: A CASE OF REGIONAL 'DISINTEGRATION' // International Journal of Politics 3 (3). Taylor & Francis, 1973. с. 17–51.
  26. ↑ Hills, Andrew. Light Tank M3A1 Stuart in El Salvadoran Service // 27 февруари 2020. Посетен на 1 юни 2024.
  27. ↑ 100 Horas de Combate // 13 юли 2009. Архивиран от оригинала на 27 май 2017. Посетен на 2024-07-17.
  28. ↑ A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern Middle East. illustrated. ABC-CLIO, 2009. ISBN 9781851096725. с. 2463.
  29. ↑ а б "Central America: A Population Explosion". TIME. 1969-07-25. Retrieved 2024-12-01.
  30. ↑ Cornejo Escobar, Douglas A. Biografia del Capitan P.A. Guillermo Reynaldo Cortez // Fuezera Aerea El Salvador. Архивиран от оригинала на февруари 2, 2014. Посетен на декември 1, 2012.
  31. ↑ Lyford, Chuck; Tillman, Barret (2012-12-01). "Corsairs vs. Mustangs: the last dogfight" (PDF). Flight Journal. pp. 16–24. Retrieved 2024-07-16.
  32. ↑ Jones, Nate. Document Friday: The Football War // Unredacted. National Security Archive, 25 юни 2010. Посетен на 1 юни 2024.
  33. ↑ Central Intelligence Bulletin: 18 юли 1969 // CIA.gov, 18 юли 1969. Посетен на 2 юни 2024.
  34. ↑ Kissinger, Henry. 647. Memorandum From the President's Assistant for National Security Affairs (Kissinger) to President Nixon // Office of the Historian. 18 юли 1969. Посетен на 2 юни 2024.
  35. ↑ 649. Central Intelligence Agency Information Cable, TDCS 314/10866–69 // 23 юли 1969. Посетен на 2 юни 2024.
  36. ↑ Moleon, Ary. Salvadorans Demand Payment for Damages // Nashua Telegraph. 22 юли 1969. с. 5. Посетен на 25 юли 2024.
  37. ↑ Clodfelter, Michael. Warfare and Armed Conflicts: A Statistical Encyclopedia of Casualty and Other Figures, 1494-2007. 3rd. McFarland & Company, 2008. ISBN 9780786433193. с. 682.
  38. ↑ а б El Salvador - The 1969 War with Honduras // Library of Congress Country Studies. Архивиран от оригинала на 6 октомври 2012. Посетен на 2 юни 2024.
  39. ↑ Dutra Salgado, Pedro. The 100-hour war between El Salvador and Honduras is famous for starting with a football match – the truth is more complicated // University of Portsmouth, 22 февруари 2024. Посетен на 1 юни 2024.
  40. ↑ W. Gordon, Michael. The CACM Nations, Panama and Belize: Prospects and Barriers to Trade with the United States and the Caribbean Basin // Maryland Journal of International Law 4 (1). University of Maryland, Baltimore, 1978. с. 20–36.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Football War в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Футболна_война&oldid=12733477“.