Хабсбургска окупация на Сърбия (1686 – 1691)
| Хабсбургска окупация на Сърбия | |
| — Територия на Хабсбургската монархия — | |
| Хабсбургска окупация – 1691 | |
 флаг  Герб | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Хабсбургска окупация на Сърбия |
| Местно име | Serbien |
| Официален език | сръбски, немски |
| Континент | Европа |
| Столица | Белград |
| Управление | |
| Форма | Военна администрация |
| 10 септември | |
| История | |
| Епоха | Ранно ново време |
| Хабсбургска окупация | 1686 |
| Голяма турска война | 1683 – 99 |
| Оттегляне на Хабсбургите | 10 септември 1691 |
| Население | |
| Религия | католицизъм, православие |
| Предшественици и наследници | |
| |
.svg){kind=small}
Хабсбургска окупация на Сърбия се случва в периода между 1686 и 1691 като част от Голямата турска война (1683-99). Територията на сегашна Сърбия (която де юре е Османска територия) е окупирана от Хабсбургите.
История
[редактиране | редактиране на кода]Хабсбургската окупация на територията на сегашна Сърбия започва през 1686 г. със завладяването на североизточната част на Бачка. По това време териториите са оспорвани между Кралство Унгария и Османската империя. През 1688 г. Хабсбургите контролират западната част на сегашна Войводина, а също и някои райони в южната част на течението на реките Сава и Дунав. През 1690 г. територията под контрол на Хабсбургите включва голяма част от сегашна Сърбия. Белград е превзет след петседмична обсада през 1688 г. Османците установяват контрол над града през 1690 г.
Оттеглянето на Хабсбургите от територията на сегашна Сърбия върви паралелно с Великите сръбски миграции в рамките на Хабсбургската монархия.[1]
То е последвано от Карловицкия договор от 1699 г. (подписан в Сремски Карловци в съвременна Северна Сърбия), според който сръбският народ и територията на сегашна Сърбия са разделени между Османската империя и Хабсбургите. Според договора, по-голямата част от територията на сегашна Сърбия остава в пределите на Османската империя, докато в областта Бачка и част от региона Срем са предадени на Хабсбургската монархия.
Допълнителни част от територията на сегашна Сърбия са поставени под управление на Хабсбургите (военно управление) след 1718 г., когато е създадено васално сръбско кралство.
Хабсбургски военачалници
[редактиране | редактиране на кода]Хабсбургските военачалници на територията на днешна Сърбия са:[2]
- Лудвиг Вилхелм фон Баден (6 септември 1689 до 24 септември 1689)
- Йохан Норберт Пиколомини (от 24 септември 1689 до декември 1689)
- Георг Кристиан фон Брауншвайг (до излизане от южната част на сегашна Сърбия на 10 септември 1691)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ćorović 2001.
- ↑ Portale Storia ~ Geo Rulers Atlas Words ~ Serbia 600 ~ 1867 // Архивиран от оригинала на 7 октомври 2011. Посетен на 20 декември 2017.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ćorović, Vladimir. Даље борбе с Турцима // Историја српског народа. Belgrade, Јанус, 2001, [1997].
- Ćorović, Vladimir. Велика сеоба Срба у Аустрију // Историја српског народа. Belgrade, Јанус, 2001, [1997].
- Душан Ј. Поповић. НАПУШТАЊЕ СРБИЈЕ И БЕОГРАДА, ДОГАЂАЈИ НЕПОСРЕДНО ПОСЛЕ СЕОБЕ // Rastko.
- ИНВИТАТОРИЈА ЦАРА ЛЕОПОЛДА I И ПРИВИЛЕГИЈЕ СРПСКЕ // Rastko.
- Tomić, Jov. N. Deset godina iz istorije srpskog naroda i crkve pod Turcima (1683 – 1693) // 1902.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Habsburg-occupied Serbia (1686–91) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |