Хайнрих Венцел (Оелс-Бернщат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих Венцел фон Оелс-Бернщат

Хайнрих Венцел фон Оелс-Бернщат (на немски: Heinrich Wenzel von Oels und Bernstadt; Heinrich Wenzel von Podiebrad; Heinrich Wenzel von Bernstadt; Heinrich Wenzel von Münsterberg; Heinrich Wenzel d. J.; на чешки: Hynek Václav z Minstrberka; * 7 октомври 1592 в дворец Филгут при Оелс в Силезия; † 21 август 1639 вер. в Бернщат) от род Подебради е херцог на Бернщат (1617 – 1639). Освен това той има титлата херцог на Мюнстерберг и граф на Глац (Клодзко в Полша). От 1629 до 1639 г. той е „оберландесхауптман“ на Силезия.

Той е син на херцог Карл II фон Мюнстерберг (1545 – 1617) и втората му съпруга Елизабет Магдалена фон Бриг (1562 – 1630), дъщеря на херцог Георг II фон Бриг и Барбара фон Бранденбург.

През 1608 г. Хайнрих Венцел е номиниран на ректор на „Бранденбургския университет Франкфурт“. След образователно пътуване през Европа той става императорски комисар на войската за Силезия и императорски съветник. Той наследява баща си през 1617 г. като херцог в Бернщат. Крал Фердинанд III му дава през 1629 г. службата „оберхауптман на Силезия“.

Той умира на 21 август 1639 г. и е погребан в църквата „Св. Йохан Баптист“ в Оелс. По-малкият му брат Карл Фридрих I го последва като херцог на Бернщат.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих Венцел фон Оелс-Бернщат се жени на 7 ноември 1617 г. в Оелс за Анна Магдалена фон Вителсбах, пфалцграфиня на Велденц (* 19 март 1602, Лаутерецкен; † 20 август 1630, Бернщат), дъщеря на пфалцграф Георг Густав фон Пфалц-Велденц-Лаутерекен (1564 – 1634) и първата му съпруга принцеса Елизабет фон Вюртемберг (1548 – 1592).[1] Бракът е бездетен.[2]

Хайнрих Венцел фон Оелс-Бернщат се жени втори път на 26 август 1636 г. за Анна Урсула фон Райбниц († 1 януари 1648), дъщеря на Албрехт фпн Райбниц-Щрадам и Катарина фон Неефе-Обисчау. Тя е издигназа от немско-римския крал Фердинанд III на 16 януари 1637 г. на княгиня фон Бернщат в Регенсбург на 16 януари 1637 г.[3] Двамата имат три деца:

  • Анна Елизабет (* 6 юли 1637; † 28 януари 1642, погребана в Оелс)
  • син (*/† 25 май 1638, погребан в Бернщат)
  • син (* постум./† 7 ноември 1639, погребан в Оелс).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel: Geschichte Schlesiens. Bd. 2, ISBN 3-7995-6342-3, S. 58, 61, 63 und 201..
  • Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten Schlesien. Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 19 und 347, Stammtafeln S. 602 – 603.

Източници[редактиране | редактиране на кода]