Хайнрих XXXV (Шварцбург-Зондерсхаузен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих XXXV
княз на Шварцбург-Зондерсхаузен, граф на Хонщайн, господар на Зондерсхаузен, Арнщат и Лойтенбергг
Лични данни
Други титли апанаж принц на Койла
Роден
Починал
6 ноември 1758 г. (68 г.)
Наследник Кристиан Гюнтер
Семейство
Баща Христиан Вилхелм фон Шварцбург-Зондерсхаузен
Майка Вилхелмина Кристина фон Саксония-Ваймар

Хайнрих I (XXXV) фон Шварцбург-Зондерсхаузен „Диамантеният княз“ (на немски: Heinrich I (XXXV) von Schwarzburg-Sondershausen, „der Diamantenfürst“; * 8 ноември 1689 в Зондерсхаузен; † 6 ноември 1758 във Франкфурт на Майн) е до 1740 г. апанаж принц на Койла и от 1740 до 1758 г. управляващ княз на Шварцбург-Зондерсхаузен, граф на Хонщайн, господар на Зондерсхаузен, Арнщат и Лойтенбергг.

Той е син на княз Христиан Вилхелм фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1647 – 1721) и втората му съпруга принцеса Вилхелмина Кристина фон Саксония-Ваймар (1658 – 1712), дъщеря на херцог Йохан Ернст II фон Саксония-Ваймар.[1][2] Брат е на Август I (1691 – 1750) и Кристиан (1700 – 1749).

През 1740 г. Хайнрих наследява бездетния си по-голям полубрат Гюнтер XLIII. Хайнрих живее охолно, притежава сбирка от диаманти на стойност поливин милион талери, и затова е наричан „диамантеният княз“. Той има 37 каляски, едната е златна.

Златната каляска на Зондерсхаузен

Понеже не се разбира с братята и сестрите си той завещава алод-собственоста си на херцога на Саксония-Кобург.

Той умира неженен през 1758 г.[3] Княз на Шварцбург-Зондерсхаузен става принц Кристиан Гюнтер, най-възрастният син на брат му Август I.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. Betram, Sondershausen 1890 (Thüringer Chronik-Verl. Müllerott, Arnstadt 1996, ISBN 3-910132-29-4)
  • Dr. Kamill von Behr: Genealogie der in Europa regierenden Fürstenhäuser. Leipzig 1870.
  • Anneliese Klingenberg: Nachwort zu Johann Karl Wezel: Robinson Krusoe. Rütten & Loening, Berlin 1990, ISBN 3-352-00199-5, S. 267–301

Източници[редактиране | редактиране на кода]