Хартман III фон Кибург-Дилинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Дилинген-Кибург
Дворец Дилинген на Дунав

Хартман III фон Кибург-Дилинген (на немски: Hartmann III von Kiburg-Dillingen; * ок. 1138; † сл. 22 август 1180) е граф на Дилинген.

Той е син на граф Адалберт I фон Кибург-Дилинген († 12 септември 1151) и съпругата му Мехтилд фон Мьорсберг (Графство Неленбург) († между 12 март 1152 и 1180), вдовица на граф Мегинхард I фон Спонхайм-Мьорсберг (Моримонт) († ок. 1135), дъщеря на граф Алберт фон Мьорсберг-Кибург-Винтертур († 1125) и Матилда фон Бар-Мусон. Внук е на граф Хартман I фон Дилинген († 1120/1121) и Аделхайд фон Брегенц-Винтертур-Кибург († 1118/сл. 1 март 1125). Баща му е брат на Улрих I фон Кибург-Дилинген († 1127), епископ на Констанц (1111 – 1127).

Брат е на граф Адалберт II фон Кибург († 1170) и на Улрих фон Дилинген († 1186), каноник в катедралата на Базел и провост в Берн (1186). Полубрат е на граф Готфрид I фон Спонхайм († 1159), Алберт фон Спонхайм († 1158), духовник в Кьолн и Аахен, и на Мехтилд фон Спонхайм (* ок. 1127), омъжена за граф Симон I фон Саарбрюкен († сл. 1183).

Хартман III фон Кибург-Дилинген се жени за Рихенца фон Ленцбург. След смъртта на тъста му Арнолд фон Баден той получава наследството на Ленцбург и увеличава своята собственост, сила и знатност. Той създава градове (1178 Дисенхофен, 1180 Винтертур). След смъртта на брат му Адалберт II († 1170) той обединява за десет години швабските и собственостите в днешна Швейцария. След смъртта му двете линии отново се разделят. Син му Адалберт III продължава линията Дилинген, син му Улрих III линията Кибург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хартман III фон Кибург-Дилинген се жени за Рихенца фон Ленцбург († ок. 24 април 1172), дъщеря на граф Арнолд IV фон Баден и в Цюрихгау († 5 септември 1172) и дъщерята на маркграф Херман II фон Баден († 1130).[1][2][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Zoepfl: Dillingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720
  • Adolf Layer: Die Grafen von Dillingen. In: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau Bd. 75, Dillingen 1973.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 440., Vol. XII, Tafel 32., Tafel 108.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 38., Vol. I/2, Tafel 265.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]