Хасан и Наима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хасан и Наима
حسن ونعيمة
РежисьориХенри Баракат
СценаристиХенри Баракат
Абдел Рахман ел Хамеси
В ролитеМухарам Фуад
Соад Хосни
ОператорАлвиси Орфанили
Жанрдрама
Премиераюни 1959
Времетраене104 минути
Страна Египет
Езикарабски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

„Хасан и Наима“ (на арабски: حسن ونعيمة) е египетски драматичен филм от 1959 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Хадж Метвали се опитва да придобие земя и да натрупа състояние. Неговата дъщеря Наима (Соад Хосни) се влюбва в Хасан Ал-Мегнавати (Мухарам Фуад), който отвръща на чувствата и. Двамата решават да се оженят, но поради факта че са роднини, Ал-Хадж отказва на Хасан ръката на дъщеря си. След като Хасан и Наима избягват заедно, Метвали изпраща Абд Ал-Халек в града, в който живее Хасан, за да доведе обратно Наима в къщи. Ал-Хадж затваря дъщеря си и започва да се отнася лошо към нея. Той обещава на Хасан, че след време ще му позволи да се ожени за Наима. Напрежението между Хасан и неговото семейство расте, и той пита Метвали дали ще удържи на обещанието си.[1]

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Work for Hassan and Nayima // Elcinema. Посетен на 2015-4-11. (на английски)
  2. Awards for Hassan and Nayima // IMDb. Посетен на 2015-4-11. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hassan and Nayima в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​