Херман I (Кьолн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Херман I фон Близгау (на немски: Hermann von Bliesgau, „der Fromme“; * ок. 870; † 11 април 924) от фамилията на лотарингските Ецони е архиепископ на Кьолн от 889/890 до 924 г.[1]

Той е син на Еренфрид I († сл. 904), граф в Близгау (877) и Шармуа (895), и съпругата му Аделгунда от Бургундия († сл. 902) от род Велфи, дъщеря на маркграф Конрад II Млади от Бургундия (825 – 881) и втората му съпруга графиня Юдит от Фриули († 863/881), дъщеря на херцог Еберхард от Фриули и Гизела (дъщеря на Лудвиг Благочестиви). Майка му е внучка на германския император Лудвиг Благочестиви крал на Аквитания и Юдит Баварска.[2][3]

Брат е на Еберхард I † сл. 937), граф в Келдахгау (904) и Бонгау (913), и на Еренфрид фон Близгау († сл. 907), дворцов каплан и канцлер (903/907).[4] Преди църковната му кариера Херман е женен за Герберга (от Конрадините?).[5]

Херман е избран от клеруса и народа на Кьолн през края на 889 началото на 890 г. за архиепископ. Той има добри отношения със Светия престол.[5] От 895 до 897 г. той е ерцкаплан на крал Цвентиболд от Лотарингия. Тоий узчаства в различни синоди: Форххайм 890, Трибур 895 и Кобленц 922.[3] През 921 г. Херман е в свитата на западнофранкския крал Шарл III Простовати при подписване на договорите в Бон.

Той умира на 11 април 924 г. и е погребан в старата Кьолнска катедрала (Хилдеболд-Дом).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermann Cardauns: Hermann I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 12, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 130.
  • Heribert Müller: Hermann I., Ebf. v. Köln. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 2163.
  • Erich Wisplinghoff: Hermann I. von Köln. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 634 f.
  • Geschichte des Erzbistums Köln. Bd. 1: Das Bistum Köln von den Anfängen bis zum Ende des 12. Jahrhunderts. Hrsg. v. Eduard Hegel. 2. Aufl. neu bearbeitet v. Friedrich Wilhelm Oediger. Bachem, Köln 1971, S.97 – 99
  • E. Kimpen, Ezzonen und Hezeliniden in der rheinischen Pfalzgrafschaft, Mitteilungen des Österreichischen Instituts für Geschichtsforschung. XII. Ergänzungsband, Innsbruck 1933, S. 1 – 91.
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 201.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Website des Kölner Doms
  2. Schaab Meinrad: Geschichte der Kurpfalz. Verlag W. Kohlhammer 1988 Seite 18,220
  3. а б Wisplinghoff, NDB, Bd. 8, S. 634
  4. Hermann von Bliesgau, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. а б LexMA, Bd. 4, Sp. 2163