Химическа термодинамика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Химическата термодинамика е дял на термодинамиката, изследващ връзките на топлината и термодинамичната работа с различни химични явления. Основен проблем на химическата термодинамика е установяването на критерии за спонтанно възникване на дадена трансформация (химична реакция, фазов преход, образуване на разтвор).

Подход, особености и значение[редактиране | редактиране на кода]

Химичната термодинамика е природна наука. В съвременния си вид се прилага като дял от физикохимията като метод за изучаване на макроскопското състояние на системите – условията и критериите на равновесие, както и различните термодинамични фази, посоката, вида и начините на протичането им.[1]

Термодинамиката не разглежда механизма на процесите, довеждащи системите до изучаваните равновесия, не се интересува от вътрешния (макроскопския) строеж на веществото, нито времето за установяване на равновесие.[1] В този смисъл, тя е макроскопска наука – оперира с макроскопски величини, характерни за системата като цяло (налягане, температура, обем и др.). Тя е неприложима само в случаите, когато тези величини губят физичния си смисъл (високотемпературна плазма, газови системи при висок вакуум и др.).[1] Въпреки че не се интересува от строежа на материята, нейните принципи и изводи не са коригирани в резултата от по-новите схващания за строежа на веществото (атомна физика, квантова механика).[1]

Математическият апарат на термодинамиката са диференциалните уравнения. Чрез тях се описват основните зависимости, установяващи свойства на системите.[1]

Химическата термодинамика е феноменологична наука – основава се на натрупания човешки опит, обобщен в няколко аксиоми, наречени термодинамични принципи. Такива са нулевият, първият, вторият и третият принцип на термодинамиката. Тези принципи са потвърдени многократно в практиката и не се извеждат или доказват теоретично.[1]

По пътя на дедукцията, химическата термодинамика разкрива стройна система от зависимости между природните явления и макроскопското поведение на системата.[1]

Термодинамиката продължава да се развива и до днес. Въз основа на теорията за относителността на Айнщайн, днес се създава т. нар. релативистична термодинамика.[1]

Основни понятия[редактиране | редактиране на кода]

В термодинамиката се говори за системи, обкръжаваща среда и разделяща ги граница.

Система (термодинамина система)[редактиране | редактиране на кода]

Всяка макроскопска съставна част на вселената (определено количество материя), която е обект на разглеждане, отделена от околната среда с дефинирана граница, се нарича система.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Соколова, Ева. Химична термодинамика. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2014. ISBN 978-954-322-733-4. с. 13 – 14.