Хистерезисен двигател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хистерезисният двигател е вид синхронна машина без възбудителна намотка или постоянни магнити. Роторът е изработен от стоманен цилиндър с широка хистерезисна крива, което позволява му позволява да достигне синхронна скорост като се заключи с полето в статорът.[1] Вътрешната част на цилиндъра е изградена от немагнитен материал (алуминий), което допълнително намалява възможността за хлъзгане.[2]

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

При подаване на напрежение на статора, въртящото се магнитно поле първоначално завърта ротора до по-ниска от синхронната скорост. Постепенно магнитното поле на статора индуцира постоянно магнитно поле в стоманения цилиндър на ротора, което се заключва с въртящото се поле на постоянен ъгъл, зависещ само от хистерезистния цикъл. Това позволява развъртане до синхронна скорост. При достигане на синхронна скорост, въртящият момент предизвикан от вихрови токове е равен на нула. Тогава съществува само въртящ момент от загубите в хистерезис. Скоростната характеристика на хистерезисния двигател е различна от тази на асинхронният.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Хистерезисният двигател намира приложение в звукозаписната техника и устройства за точно отмерване на време, скорост и синхронизация. Тези двигатели са със специализирани приложения и малки мощности. Нивото на шума от хистерезисния двигател е много ниско в сравнение другите двигатели, тъй като работи с постоянна скорост, липсват колекторни контакти и роторът е монолитен (добре балансиран).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синхронни машини за специални цели, архив на оригинала от 20 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180720194956/http://ailback.ru/3_22828_gisterezisnie-dvigateli.html, посетен на 20 юли 2018 
  2. Електрически машини II част, синхронни микромашини