Ечемик (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хордеум)

Ечемѝкът (Hordeum), е род едносемеделни растения от семейство Житни. Включва над 40 вида,[1] които са тревисти едногодишни или многогодишни растения. Обикновеният ечемик (Hordeum vulgare) е една от най-важните земеделски култури.

В България се срещат следните видове:[2]

Миши ечемик (H. murinum)
H. marinum
  • H. bulbosum (луковичен ечемик) – многогодишно растение, което в България расте до ок. 800 м надморска височина по пасища, ливади, залежи и нарядко из равнините.
  • H. secalinum (ръжевиден ечемик) – многогодишно растение с фуражно значение, което в България се среща из влажни ливади в Софийското поле, Тракийската низина и във Варненско.
  • H. murinum (миши ечемик) – едногодишно растение, срещащо се в България по буренясали места и край пътища в равнините и предпланинските райони.
    • H. leporinum (заешки ечемик) – считан за подвид на H. murinum.[3]
  • H. marinum, представен с подвида H. marinum subsp. gussoneanum[4] (синоним: H. hystrix – четинест ечемик) – едногодишно растение, срещащо се нарядко в ниските и хълмистите части на България: край пътища, буренливи места, на засолени почви и по ливади.
  • H. vulgare (обикновен ечемик) – едногодишно растение, отглежда се в цяла България.

Видове, причислявани в миналото към този род, са:

  • Горски ечемик (Hordeum sylvaticum),[2] – прието название Hordelymus europaeus.[5]
  • Дългоосилест ечемик (Hordeum crinitum) и грапав ечемик (Hordeum asperum)[2] – считат се днес за представители на Taeniatherum caput-medusae.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hordeum L. // World Flora Online. Посетен на 2021-08-07.
  2. а б в Флора на НР България. Т. I. Sofia, БАН, 1963. с. 474–82.
  3. Hordeum leporinum Link // World Flora Online. Посетен на 2021-08-06.
  4. Hordeum marinum subsp. gussoneanum (Parl.) Thell. // World Flora Online. Посетен на 2021-08-06.
  5. Hordeum sylvaticum Huds. // World Flora Online. Посетен на 2021-08-06.
  6. Taeniatherum caput-medusae (L.) Nevski // World Flora Online. Посетен на 2021-08-06.