Целувката (картина на Густав Климт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Целувката
The Kiss - Gustav Klimt - Google Cultural Institute.jpg
„Целувката“ („Любовници“)
Густав Климт
Година 1908–1909 г.
Техника масло и златни люспи върху платно
Размери 180 × 180 cm
Изложена Австрийска галерия „Белведере“, Виена, Австрия
Целувката в Общомедия

„Целувката“ („Любовници“) е картина, нарисувана от австрийския художник-символист Густав Климт между 1908 и 1909 година, в зенита на неговия „Златен период“, когато той рисува голям брой творби в подобен стил и техника на позлата.

Платното с формата на точен квадрат изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в туники, украсени както в геометричния стил, характерен за съвременното на картината течение „ар нуво“, така и с органичните форми от по-ранното течение на изкуствата и занаятите. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици, което ѝ придава модерно, но и наситено с емоционални спомени излъчване. Картината е притежание на Австрийската галерия в двореца Белведере, Виена и е широко приета като един от шедьоврите на ранния модернизъм. Смятана е за най-популярната творба на Климт и за символ на виенското ар нуво или още югендстил.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Fulfilment, скица от 1905–09 Brussels Stoclets.

Картината „Целувката“ е нарисувана скоро след като Климт завършва трите си стенописа на тавана на Виенския университет, заради които избухва скандал и са критикувани като „порнография“ и „перверзна невъздържаност“. Тези творби извоюват на художника слава на L'enfant terrible, заради неговите анти-авторитарни и анти-популистки възгледи за изкуството. По този повод той пише: „Ако не можеш да задоволиш всеки с делата и изкуството си, опитай да задоволиш малцина“ – цитат от Фридрих фон Шилер, който Климт изрисува върху картината си от 1899 г. „Nuda Veritas“ („В голотата е истината“).[2] За разлика от серията стенописи, „Целувката“ е посрещната с ентусиазъм и веднага си намира купувач. [3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Климт обрисува двойката в момент на интимност на фона на плосък, екстравагантно блестящ мотив. Създаваният от фона конфликт между дву- и триизмерността е характерен за творбите на Дега и на други модернисти. Двете фигури положени на ръба на отрязък, загатващ за поляна с цветя. Мъжът носи роба с черни и бели правоъгълници, неравномерно разпръснати върху позлата с декорация на спирали. На главата си носи венец от лозови листа. Жената е обрисувана в плътно прилепваща рокля с подобни на цветя кръгли и овални мотиви на фона на успоредни вълнообразни линии. В косата ѝ са вплетени цветчета и на форма наподобява кръгъл ореол около лицето ѝ, завършващ под брадичката като колие от цветя. Подобно разположени фигури на двойки се появяват и в други две картини на Климт: Beethoven Frieze и Stoclet Frieze. Главата на мъжа е разположена много близо до края на платното, което е нехарактерно за традиционната за западния канон композиция, и отразява влиянието на японската живопис, както в този детайл, така и в цялостната опростена композиция.

Смята се, че моделите за тази картина са самият Климт и спътницата в живота му, модната дизайнерка Емили Фльоге, но няма доказателство или писмено свидетелство в подкрепа на това твърдение. Други смятат, че жената на картината е модел, известна като „Червената Хилда“; поради силната прилика с модела на картините на Климт „Жена с боа от пера“, „Златната рибка“ and Даная.

Позлатата в картините на Климт са вдъхновени от пътуване до Италия, което той предприема през 1903 година. Когато посещава Равена, той вижда византийските мозайки в базиликата Сан Витале. За Климт плоскостта на мозайките и липсата на перспектива и дълбочина при тях само подсилвали златното им сияние. Това го подтиква и той да започне от този момент да използва златна и сребърна декорация в собствените си творби насетне.[4]

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 година, сирийският художник Таммам Аззам прави свръхувеличено копие на „Целувката“ върху фасадата на полуразрушена от бомбардировките сграда в Дамаск. Правоъгълниците върху робата на мъжа от картината съответстват на местата на избитите дупки в стената на сградата. Аззам нарича творбата си „Графити на свободата“ и с нея призовава за внимание към тежкото военно положение в родината му.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Partsch, Susanna. Klimt: Life and Work. London, Bracken Books, 1989. ISBN 1-85170-286-5, pp. 267, 276
  2. Schwartz, Agatha. Gender and Modernity in Central Europe. University of Ottawa Press, 2010. ISBN 0-7766-0726-X.
  3. Partsch, Susanna. Klimt: Life and Work. London, Bracken Books, 1989. ISBN 1-85170-286-5, pp. 267
  4. Private Life of a Masterpiece, BBC TV
  5. newsfeed.time.com
  • Alfred Weidinger, Stefanie Penck: Gustav Klimt The Kiss. Berlin, Jovis Verlag 2013, ISBN 978-3-86859-310-5
  • O'Connor, Anne-Marie (2012). The Lady in Gold, The Extraordinary Tale of Gustav Klimt's Masterpiece, Portrait of Adele Bloch-Bauer, Alfred A. Knopf, New York, ISBN 0-307-26564-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Kiss (Klimt)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.