Направо към съдържанието

Чау-чау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чау чау
Произход
Страна Китай
ГодинаАнтичност
Характеристики
РъстМъжки: 47 – 57 см
Женски: 37 – 47 см
Тегло18 – 30 кг
Класификация по МФК
Група5. Шпицове и примитивни породи
Секция5. Азиатски шпицове и сродни породи
Стандарт205
Чау-чау в Общомедия

Чау-чау е порода кучета, произлизаща от Китай. Там то се нарича, което означава в превод на български „пухкаво лъвско куче“. Те са едни от най-тихите породи кучета, които почти никога не лаят. Интересното при тази порода е синият език и завитата към гърба опашка. Те не са дебели, но козината им е много обемиста. Преди време са били използвани за лов. В днешни времена те са желани кучета, но не всеки може да си ги позволи заради високите цени. Maĸap привидно да изглеждат споĸойни, тези кучета могат да бъдат доста агресивни към някои непознати, за да защитят своите стопани и тяхната собственост. Също така агресията им към животни обикновено е насочена към кучета от същия пол, особено ако и те са от порода „Чау Чау“. Тъй като тези кучета имат много силни ловни инстинкти, е препоръчително те да бъдат държани на каишка, когато наоколо има други дребни животни.

Цветовете, които са приети за тази порода са:

  • Черно чау-чау – Черният цвят съществува в тази порода от векове. Те са доста често срещани и това е един от официалните им цветове, характерни за породата. Кученцата могат да бъдат родени от различни цветни родители, стига те да носят гени за черен цвят.
  • Бяло чау-чау – Този цвят също е от разрешените цветове за породата, но е изключително рядък. Свързва се с някои здравословни проблеми като проблеми със слуха и слепотата.
  • Кремаво чау-чау – Кремавите кученца са почти винаги в цвят слонова кост, но може и да варират.
  • Червено чау-чау – Червените представители на породата са най-разпространени по света. Червеният цвят може да варира от махагон до светло златисто червено.
  • Синьо чау-чау – Този цвят се счита за един от най-добрите съществуващи за породата. Те са се отглеждали в будистки манастири от самите монаси и не са били виждани от външни хора до 1937 г.[1]

Едно от най-важните неща, които трябва да се споменат е, че кучетата от породата „чау-чау“ трябва да имат черно-синкав език, но в повечето случаи той е лилав.