Чашник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Чашник (велик виночерпец, царски главен виночерпец) e дворцово звание на виночерпеца по време на Второто Българско царство през XIII – XIV век. Титлата съответства на византийската епикерний.[1][2]

Чашникът организира царските пиршества и се грижи за царските вина. От историческите извори са известни чашниците Петър, монах Силвестър (чашник на цар Иван Александър), Срацимир (чашник на цар Иван Шишман). През XIV век в Сливенско е изграден Епикерниев манастир, чийто ктитор е епикерний, т.е. чашник.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4757.
  2. Епикерний. // znam.bg. Посетен на 18 септември 2016 г. (на български)