Чигот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Чигот (старобълг. чиготъ σπαθάριος, līctor „високопоставен сановник“, на гръцки τζιγάτον у Теофан) е прабългарски термин от периода на Първото българско царство. Обозначава специално военно формирование, отговарящо за охраната на владетеля, използвано и за осъществяване на важни военни задачи. Известно е, че за чиготското военно формирование са се отделяли много средства. Произходът на думата е тюркски, и съответства на ǯigit „млад мъж, юнак, джигит“ (Bury 474, Moravcsik 313).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bury, J. A History of the Later Roman Empire from Arcadius to Irene II. London, 1889.
  • Miklosich, F. Lexicon Palaeslovenico-graeco-latinum. Wien 1862-5.
  • Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden, 1983.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]