Шаблон:Избрана статия 23 2010

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други. Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.

Психоанализата има три основни приложения според Мур (1968):

  1. метод за изследване на ума,
  2. систематизиран набор от теории за човешкото поведение,
  3. метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

По същество подобно на горното обяснение дава Корсини (1998), според когото психоанализата има следните три основни приложения:

  1. означаване на развиваща се система от представи за природата на човешката психика и в частност за развитието на личността и психопатологията,
  2. описване на техника за терапевтична интервенция при редица психични смущения,
  3. означаване на метод за изследване.

В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции.

Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939).

Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените патогенни спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”... още »