Шинтоистко светилище на Ицукушима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шинтоистко светилище на Ицукушима
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраItsukushima Shinto Shrine
РегионАзия и Океания
Местоположение Япония
ТипКултурно
Критерииi, ii, iv, vi
Вписване1996  (20-а сесия)
Шинтоистко светилище на Ицукушима в Общомедия

Шинтоисткото светилище на Ицукушима (на японски: 厳島神社) е шинтоистко светилище на остров Ицукушима (Мияджима), префектура Хирошима, Япония. Комплексът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, и е в списъка на Националните богатства на Япония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите постройки от комплекса са конструирани около 6 век сл. Хр., а самият комплекс е бил разрушаван много пъти. Сегашните конструкции датират от средата на 16 век, и следват модела на тези от 12-и.[1] По същото време (16 век) с благословията на Тойотоми Хидейоши е построена и сцена за но, на която се разиграват митовете на шинтоистката вяра.

Религиозно значение[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е посветено на трите дъщери на Сусаноо – повелител на моретата и бурите, и брат на слънчевото божество Аматерасу. Островът се счита за свещен и дълго време на обикновените хора не е било позволявано да стъпват на него. Основната постройка е изградена върху дървена конструкция във водата, което създава усещане за граница между святото и профанното, на която се намира и самото светилище.[2] „Прагът“ на комплекса е т.нар. тории – червена дървена порта, през която лодкарите е трябвало да преминат, за да имат правото да стъпят на свещената земя. Островът се счита за толкова свят, че от 1878 е забранено на него да се раждат или умират хора.[3] Дори днес бременните жени трябва да напускат околността, преди да родят, както и неизлечимо болните и най-старите хора, а погребенията са забранени.

Тории на светилището се е превърнала в символ на Япония и е една от най-посещаваните туристически атракции. Тази гледка е и част от т.нар. Три изгледа от Япония на Хаяши Гахо, заедно с островите Мацушима и ивицата Аманохашидате.

Изгледи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mason, Penelope. UNESCO's World Heritage Site // Itsukushima Shinto Shrine  History of Japanese Art. 2nd. 2004.
  2. Turner, Victor W. The Ritual Process: Structure and Anti-structure. Chicago, Aldine Pub., 1969.
  3. Itsukushima // Japanese Lifestyle. 2010. Посетен на 17 март 2011.[неработеща препратка]