Шифър на Виженер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шифърът носи името на Блез Виженер. Макар и измислен по-рано от Джовани Батиста Беласо, Виженер го усъвършенства.

Шифърът на Виженер е метод за шифроване на текст като се използва поредица от различни шифри на Цезар, свързани с буквите на ключова дума. Той представлява проста форма на полиазбучен шифър.[1][2]

Шифърът на Виженер е откриван многократно. Първи Джовани Батиста Беласо описва метода в книгата си La cifra del. Sig. Giovan Battista Bellaso през 1553 г.; през 19 век обаче този подход неправилно получава името на Блез Виженер и днес е известен като „шифър на Виженер“.

Макар и лесен за разбиране и реализация, шифърът устоява на опитите за разбиването му в продължение на три века и затова си спечелва прозвището неразбиваем шифър (на френски: le chiffre indéchiffrable). Съществуват много опити за шифроване, които по същество са шифър на Виженер.[3] Първият общ метод за разбиване на шифъра е предложен от Фридрих Касиски през 1863 г.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Квадрат или таблица на Виженер, също познат като tabula recta, се използва за шифровка и дешифровка.

В Шифър_на_Цезар, всяка буква се премества с няколко места; при преместване с 3, А става Г, Б ще стане Д и т.н. Докато шифърът на Виженер се състои от няколко шъфъра на Цезар в последователна смяна с по един символ. Предимството пред Шифър_на_Цезар е че чрез статистически анализ няма да можем да открием текста.

Пример[редактиране | редактиране на кода]

За да шифроваме ATTACKATDAWN ще използваме ключа LEMON, който за да направим с нужната ни дължина ще стане LEMONLEMONLE. Гледаме таблицата: колона А и ред< tt> L получаваме < tt> L .

Текст: ATTACKATDAWN
Ключ : LEMONLEMONLЕ
Шифър: LXFOPVEFRNHR

Шифърът може също така да се види алгебрично. Ако буквите AZ се вземат числата 0–25, и събирането се извърши с модул 26 (за английски) или 30 за български, шифърът може да се запише така:

Математически запис[редактиране | редактиране на кода]

криптиране:

(за английски)

и декриптиране:

(за английски)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cryptography, Information Theory, and Error-Correction: A Handbook for the 21st Century. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-03138-4. с. 21.
  2. Martin, Keith M.. Everyday Cryptography. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-162588-6. с. 142.
  3. Smith, Laurence D.. Substitution Ciphers. // Cryptography the Science of Secret Writing: The Science of Secret Writing. Dover Publications, 1943. ISBN 0-486-20247-X. с. 81.
  4. Kasiski, F. W. 1863. Die Geheimschriften und die Dechiffrir-Kunst. Berlin: E. S. Mittler und Sohn