Юда Галилеански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юда Галилеанец или Иуда Галилеанец, срещан също и като Юда Галилейски (Галилеански) или Иуда Галилейски (Галилеански) е според Йосиф Флавий в неговите "Юдейски древности" (глава ХІІ), предводител-главатар от сектата на зилотите и "основател на /своя/ философия".[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Тъй наричаните Свети земи обхващат областите на древна Юдея, Самария, Галилея на север, и Идумея на юг. Въпреки премахването на мястото за преклонение на хълма Геризим в центъра на Самария от Хасмонеите, самаряните си останали верни на своите стари привички, а галилеяните или галилейците и идумеаните или идумеите били насилствено обърнати към юдаизма след бунта на Макавеите.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

По време на първото еврейско въстание, галилеяните и идумеаните били най-фанатичните зилоти и се биели с римляните до смърт, докато жителите на Юдея били готови да приемет мирните условия.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 105-106. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]